Определение № 308 от 19.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 219/2022 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. В. В., представляван от адв. Ж. Б., срещу разпореждане № 230 от 28.10.2021г. по ч.гр.д. № 198/2021г. на Апелативен съд – Бургас, с което е върната постъпилата на 16.09.2021г. по пощата частна касационна жалба от Т. В. В. против определение № 130 от 04.06.2021г. по в.ч.гр.д. № 198/2021г. на АС – Бургас. Частният жалбоподател поддържа, че частната му касационна жалба срещу определение № 130 от 04.06.2021г. по в.ч.гр.д. № 198/2021г. на АС – Бургас е постъпила директно във ВКС като препратена от ОИК К., а след това е изпратена за администриране на АС – Бургас. Намира за неправилен извода на въззивния съд, че частната касационна жалба е просрочена, тъй като е постъпила на 16.09.2021г., като сочи, че същата е подадена и постъпила в срока за обжалване, но не в АС – Бургас, а в друг административен орган, а именно в ОИК К.. Поддържа, че пряко от съдържанието на чл.118, ал.2 ГПК, а и от последователно поддържаното в практиката на ВКС разбиране за последиците от изпращане на делото на надлежния съд следва, че когато един иск е предявен пред ненадлежен съд, делото се изпраща на надлежния съд и то се счита висящо пред този съд от деня на подаване на молбата пред първия, като извършените действия запазват своята сила. Излага съображения, че това правило се прилага и в случаите, когато искането е направено пред административен орган, юрисдикция или пред съд, на които спорът не е подведомствен, тъй като тясното граматично тълкуване на текста противоречи на неговия смисъл. Поради това моли обжалваното разпореждане да бъде отменено. Ответникът Д. Г. М. оспорва частната жалба. Поддържа, че в чл.62, ал.1 и ал.2 ГПК законодателят е предвидил изключения от общия принцип, че процесуалните действия на страните следва да бъдат адесирани до съда – когато изпращането на молбата е станало в срока, но по пощата, или когато е подадена в срока, но в друг съд или прокуратура. Сочи, че Общинска избирателна комисия – К. не попада в хипотезата на чл.62, ал.2 ГПК, поради което не може да се приеме, че частната касационна жалба е постъпила в срока за обжалване. Моли обжалваното определение да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С писмо вх. № 66853 от 17.09.2021г., с пощенско клеймо от 16.09.2021г., Общинска избирателна комисия – К. е изпратила на ВКС по компетентност постъпило в нея писмо с приложени документи. В изпълнение на разпореждане от 20.09.2021г. на ВКС постъпилите документи са изпратени на АС – Бургас за прилагане по делото и администриране. С обжалваното разпореждане въззивният съд е приел, че определение № 130 от 04.06.2021г. по в.ч.гр.д. № 198/2021г. на АС – Бургас е съобщено на Т. В. чрез адв. Б. на 14.06.2021г. и срокът за обжалването му е изтекъл на 21.06.2021г. Констатирал е, че на 16.09.2021г. по пощата е постъпила частна касационна жалба срещу определението от посочената страна, първоначално адресирана до Общинска избирателна комисия, [населено място] и препратена с писмо до ВКС. Намерил е, че частната касационна жалба е просрочена, поради което я е върнал. При така установените факти настоящият състав намира за правилен извода на въззивния съд, че подадената частна касационна жалба срещу определение № 130 от 04.06.2021г. по в.ч.гр.д. № 198/2021г. на АС – Бургас е просрочена. Частната касационна жалба е изпратена на ВКС на 16.09.2021г. /след изтичане на срока за обжалване на определението/ по пощата от Общинска избирателна комисия – К., където е постъпила. От една страна, липсват доказателства на коя дата е постъпила частната касационна жалба в ОИК – К., т.е. че това е направено в срока за обжалване, каквото твърдение е изложено от частния жалбоподател. Такива данни не се съдържат в писмото на административния орган, с който частната касационна жалба се препраща на ВКС, нито датата на постъпване на същата е удостоверена от органа, в който е постъпила, нито са представени доказателства за евентуалното ѝ изпращане на административния орган по пощата. Поради това се явява недоказано твърдението на частния жалбоподател, че частната касационна жалба е подадена в срок, но пред некомпетентен орган. От друга страна, изключението на чл.62, ал.2 ГПК е предвидено само при подадена в срок жалба в друг съд или в прокуратурата, каквато хипотеза в настоящия случай не е налице. Неоснователно е позоваването на чл.118 ГПК, тъй като тази разпоредба предвижда задължение на сезирания съд при преценка, че не е компетентен да разгледа подадена искова молба, да я изпрати на надлежния съд, и е неотносима към предмета на настоящото частно производство. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,