Определение № 833 от 19.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 1445/2025 г.

Производство по чл.288 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от страна на пълномощника на „Айкарт Кредит“ЕАД ЕИК[ЕИК] срещу определение №364 от 23.05.25 г. по в.гр.д. №220/2024 г. на ОС-Пазарджик, с което последният е оставил без уважение молбата на „Айкарт Кредит“ЕАД за изменение на въззивно решение №2 от 03.01.2023 г. по в.гр.д. №220/2024 г. на ОС-Пазарджик В ЧАСТТА за разноските, доколкото, според изложеното в ЧКЖ с решението неправилно са присъдени в полза на дружеството разноски в по-нисък размер от дължимия съобразно отхвърлената част от исковете както и че неправилно е възложено в тежест на тази страна заплащането на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА в полза на процесуалния представител на ищеца-въззивник адв. Б. Б. от АК-Видин, доколкото въззивника Н. Л. не притежавал качеството материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА и по отношение на него не били налице предпоставките за оказване на безплатна адвокатска помощ и съдействие от процесуалния му представител. В частната касационна жалба се навеждат оплаквания за допуснати нарушения на чл.38 ал.2 ЗАдв, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът по КЖ Н. Л. Л. чрез своя процесуален представител е депозирала писмен отговор със становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване. От негова страна е депозирана ЧКЖ №7929/24.07.2025 срещу същото определение В ЧАСТТА, с която е била оставена без уважение молба вх.№ 2338/28.02.2025г. за изменение в частта за разноските на Решение № 2 от 03.01.2025г., постановено по ВГД № 220/2024г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик да бъде отменено решението в частта, с която са присъдени разноски за двете инстанции в полза на въззиваемото дружество, както и да бъде изменено решението като бъде увеличен размерът на разноските, дължими се в полза на въззивника съобразно уважената част от исковете, а също и да бъде увеличен размерът на адвокатското възнаграждение в полза на адв. Б. Б., определено по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че ЧКЖ са допустими и подадени в срок намира от правна страна следното. За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд се е позовал на следното: С постановеното въззивно Решение № 2 от 03.01.2025г. по ВГД № 220/2024г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, е отменено изцяло обжалваното първоинстанционно решение и вместо него е уважен предявеният иск с правно основание чл. 22 от ЗПК, като са обявени за недействителни сключеният между страните Договор за кредит №0056158 от 15.03.2011г., както и на основание чл. 366 от ЗЗД - сключеното между страните Споразумение от 22.10.2012г., с което е изменен Договор за кредит №0056158 от 15.03.2011г. С въззивното решение частично е уважен предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и е осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 4311,98 евро, представляваща платени за периода от 12.04.2016г. до 12.04.2021г. без основание суми за възнаградителни лихви и такси по договора за кредит. Присъдени са разноски в полза на всяка от страните за първата и въззивната инстанция, изчислени съобразно уважената, респ. отхвърлената част от исковете, както и е определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. дължимото се на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение за двете инстанции. Първият спорен въпрос между страните в настоящото производство е концентриран именно върху това следват ли се на “Айкарт Кредит“ ЕАД разноски съобразно отхвърлената част от предявения срещу него осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за връщане на платените от кредитополучателя /ищец/ без основание суми за възнаградителни лихви и такси по договора за кредит. В тази връзка съдът намира за неотносимо в случая цитираното в молбата по чл. 248 ГПК на ищеца. Решение на СЕС от 19.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19. В т. 5 на това решение се приема, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния й характер. Съобразно гореизложения предмет на разгледаните искове, настоящият случай не е аналогичен и не са налице основания кредиторът и ответник по предявения осъдителен иск да бъде лишен от обезщетяване на сторените от него разноски по този иск съобразно отхвърлената му част. Касае се за предявен иск за неоснователно обогатяване, който се разглежда по реда на общия исков процес и разноските във връзка с който следва да бъдат понесени от страните съобразно общото правило на чл. 78, ал. 1 и ал. 4 ГПК. Нещо повече – частичното отхвърляне на така предявения осъдителен иск, е именно следствие от уваженото насрещно възражение на ответника кредитор за прихващане със задължения на ищеца потребител за заплащане на неизплатени суми за главница по договора за кредит за периода от 15.06.2021г. до 28.02.2022г., дължими на основание чл. 23 ЗПК. Поради което и разноските са разпределени между страните по правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 4 ГПК, като в тежест на ищеца са възложени разноските в производството съобразно отхвърлената част от предявения от него осъдителен иск. Следователно, не са налице сочените в молбата му по чл. 248 ГПК основания за отмяна на решението в тази част. Вторият спорен въпрос е относно размера на така разпределените между страните разноски за производството. Относно размера на възложените в тежест на ищеца разноски за първоинстанционното производство, съобразно отхвърлената част от предявения от него осъдителен иск (каквото възражение се съдържа в молбата по чл. 248 ГПК от „Айкарт Кредит“ ЕАД), настоящият състав намира, че същите са точно изчислени по изложените в мотивната част на решението съображения, които не намира за необходимо да преповтаря и в настоящия съдебен акт. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че при изчисляването им са взети предвид не само фактическата и правна сложност на делото, но и вида, характера и интензивността на извършените от защитата на ответното дружество процесуални действия конкретно в първоинстанционното производство, като по отношение претендираното адвокатско възнаграждение от процесуалния му представител за първата инстанция е съобразена най-новата практика на Съда на Европейския съюз, обективирана в Решение от 25 януари 2024 г. по дело С 438/2022г., както и практиката на националния съд, залегнала в определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, определение № 343/15.02.2024 г. по т. д. № 1990/2023 г. на ВКС и др., според която посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Поради което настоящият състав намира, че не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските и за възлагането в тежест на ищеца на допълнителни такива за първоинстанционното производство над тези, за които е осъден с решението, в размер на 857,55 лева, като молбата по чл. 248 ГПК от „Айкарт Кредит“ ЕАД в тази й част е неоснователна. По идентични на вече изложените съображения настоящият състав намира за неоснователно и възражението, направено в молбата по чл. 248 ГПК от ищеца Л., за неправилно изчисляване на размера на възложените в тежест на ответното дружество разноски съобразно уважената част от исковете, както и размера на определеното адвокатското възнаграждение в полза на адв. Б. за оказаната от него безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищеца. Към вече посоченото следва единствено да се допълни, че при представителство по реда на чл. 38 ал.2 ЗА /каквото е осъществил адв. Б. спрямо ищеца/, възнаграждението се определя от съда, но това възнаграждение, след като бъде определено, следва да бъде съобразено с изхода от спора и с фактическата и правна сложност на делото. Това е сторено в съдебното решение, като съдът е съобразил също така и извършените от защитата на ищеца процесуални действия. В случая и по двата предявени иска – за недействителност на договора за кредит /чл. 22 ЗПК/ и осъдителния – за връщане на платените от кредитополучателя /ищец/ без основание суми /чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД/, извършената работа е една и съща, доколкото искът по чл. 22 ЗПК представлява елемент от фактическия състав на осъдителния иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и в този смисъл свършената от пълномощника работа по двата иска е една и съща. Става дума за ангажиране на едни и същи доказателства, извършване на идентични правни действия, упражняване на едни и същи процесуални права. Действително, по естеството си исковете са различни и обективно съединени, но са предявени и поддържани на един и същ правопораждащ юридически факт - сключването на един и същ договор за кредит, което предполага еднаквост на извършената защита, респ. работа. Именно по тези съображения е определен и размерът на дължимите от ответното дружество в полза на ищеца разноски за производството пред двете инстанции съобразно уважената част от исковете му. Поради което молбата на ищеца за изменение на решението в частта за разноските и в тази й част (с която е поискано да бъде увеличен размерът на разноските, дължими се в полза на ищеца съобразно уважената част от исковете, както и да бъде увеличен размерът на адвокатското възнаграждение в полза на адв. Б., определено по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА) също е неоснователна. Последният спорен между страните въпрос, въведен с молбата по чл. 248 ГПК от ответника „Айкарт Кредит“ ЕАД, е относно това налице ли са предпоставките за определяне на възнаграждение на процесуалния представител на ищеца адв. Б. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, доколкото от ответника са направени възражения, че ищецът нямал качеството материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Тези доводи на ответника за липса на предпоставките за определяне на възнаграждение на процесуалния представител на ищеца на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, настоящият състав намира за неоснователни. В тази връзка съдът изцяло споделя константната практика на ВКС по този въпрос, обективирана в Определение № 43 от 10.02.2022 г. по гр. д. № 2611/2021г. на ІV г. о., Определение № 682 от 18.10.2012 г. по ч. гр. д. № 598/2012 г. на ІІІ г. о., Определение № 708 от 05.11.2015 г. по ч. гр. д. № 4891/2015 г. на ІV г. о., Определение № 257 по ч. т. д. № 226/2018 г. на ІІ т. о. и др., съобразно която в посочената разпоредба на чл. 38, ал. 1 ЗА липсва изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания, а решението дали да окаже безплатна помощ, е въпрос единствено на преценката на самия адвокат. Наличието на основанията по чл. 38, ал. 1 ЗА не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски. С разпореждане от 20 юни 2025 г. на основание чл. 125 вр. чл. 124, ал. 1, т. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) на председателя на ВКС е образувано тълк.дело №3/2025 г. за приемане на тълкувателно решение по следните въпроси: 1. „Има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата при направено искане по чл. 38, ал. 2 от същия закон или те са предоставени единствено на договарящите се и не подлежат на проверка от съда?“ 2. „Дължат ли се разноски по смисъла на чл. 36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс за заплатено адвокатско възнаграждение за изготвен отговор на касационна жалба на насрещната страна, когато и двете страни са подали касационни жалби, по които не е допуснато касационно обжалване?“ С оглед на това, че част от спорните между страните по двете ЧКЖ въпроси се обхващат от предмета по т.1 на цитираното тълкувателно дело, образувано пред ОСГТК на ВКС производството по настоящия спор по чл.248 ГПК следва да бъде спряно, съгласно чл.292 ГПК до постановяването на Тълкувателно решение по тълк. дело № 382025 г. на ОСГТК на ВКС. Водим от горното, настоящият съдебен състав на ВКС,Първо т.о.