Решение № 9790 от 08.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4904/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от И. И. Х. в качеството му на ЕТ "ДЕНИЗ-ТРАНС - И. ИСМЕТОВ" срещу Решение № 394 от 09.03.2026 г., постановено по адм. д. № 281/2025 г. по описа на Административен съд – Търговище (АС), с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03002524003978-091-001 от 17.02.2025 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) – Варна, в частта му, която е потвърдена с Решение № 58 от 12.05.2025 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /“ОДОП“/ - Варна при Централното управление /ЦУ/ на НАП, с който са му установени: 1/ задължения за данък добавена стойност /ДДС/ по ЗДДС за данъчни периоди м. 04.2022 г., м.05.2022 г., м.11.2023 г. и м. 12.2023 г., с определена главница за внасяне в размер на 7 985,05 лева и лихва 2 460,97 лева; 2/задължения за вноски ДОО и КСО за 2022 г. и 2022 г. в размер главница 11 472,98 лева и лихва 1 797,67 лева; 3/задължения за вноски ДЗПО и КСО за 2022 г. и за 2023 г. в размер главница 3 134,67 лева и лихва 491,17 лева; 4/задължения за вноски за здравно осигуряване по ЗЗО за 2022 г. и 2023 г. в размер главница 4 936,37 лева и лихва 771,17 лева; 5/ в частта му за задължения за годишен авансов данък по ЗДДФЛ за 2022 г. и за 2023 г. в размер главница 36 111 лева и лихва 5 242,78 лева; 6/ в частта му, с която РА е изменен и са установени задължения за годишен авансов данък по ЗДДФЛ за 2022 г. и за 2023 г. в размер главница 34 886,48 лева и лихва 4 988, 22 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че в първоинстанционното производство са направени доказателствени искания за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ с конкретно поставени от жалбоподателя въпроси. Съдът е уважил така направеното искане на страната и е постановил да се извърши експертизата по така поставените въпроси. След изготвяне на заключението по ССчЕ касаторът е установил, че въпросите, поставени пред вещото лице, са видоизменени от съда. Именно това, че са изменени поставените задачи на вещото лице касационният жалбоподател намира, че е съществено процесуално нарушение. Допълва, че съдът е възприел изцяло заключението на вещото лице без да обсъди същото съвкупно с другите доказателства по делото. В съдебно заседание поддържа, че вноските за допълнително и задължително здравно осигуряване и за КСО, които са посочени в съдебното решение са изчислени неправилно. Излага, че са обсъждани обяснения, които са на лице със съвпадащо първо име, но различна фамилия, а също така и неподписани, поради което неправилно е изследвано като част от доказателствената съвкупност. Иска отмяната на съдебния акт и постановяване на друг, с който да бъде отменен обжалвания РА или делото да бъде върнато за ново разглеждане предвид разпоредбата на чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника по касация разноски. Претендира разноски по делото по представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответната страна – директорът на Дирекция“ОДОП“ - Варна при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. К. Димова, оспорва касационната жалба в писмен отговор пред настоящия съд и изразява становище за правилност на решението. Претендира се присъждане на разноски за касационната инстанция в размер на 3315,20 евро. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – Търговище е бил РА № Р-03002524003978-091-001 от 17.02.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, в частта му, която е потвърдена с Решение № 58 от 12.05.2025 г. на директора на Дирекция “ОДОП“ - Варна при ЦУ на НАП, с който на И. И. Х. в качеството му на ЕТ "ДЕНИЗ-ТРАНС - И. ИСМЕТОВ" са установени: 1/ задължения за данък добавена стойност /ДДС/ по ЗДДС за данъчни периоди м. 04.2022 г., м.05.2022 г., м.11.2023 г. и м. 12.2023 г., с определена главница за внасяне в размер на 7 985,05 лева и лихва 2 460,97 лева; 2/задължения за вноски ДОО и КСО за 2022 г. и 2022 г. в размер главница 11 472,98 лева и лихва 1 797,67 лева; 3/задължения за вноски ДЗПО и КСО за 2022 г. и за 2023 г. в размер главница 3 134,67 лева и лихва 491,17 лева; 4/задължения за вноски за здравно осигуряване по ЗЗО за 2022 г. и 2023 г. в размер главница 4 936,37 лева и лихва 771,17 лева; 5/ в частта му за задължения за годишен авансов данък по ЗДДФЛ за 2022 г. и за 2023 г. в размер главница 36 111 лева и лихва 5 242,78 лева; 6/ в частта му, с която РА е изменен и са установени задължения за годишен авансов данък по ЗДДФЛ за 2022 г. и за 2023 г. в размер главница 34 886,48 лева и лихва 4 988, 22 лева. С обжалваното решение съдът е приел, че процесният РА е валиден акт, издаден от компетентни органи по приходите, без допуснати съществени процесуални нарушения и при правилно приложение на материалния закон. Подробно е обсъдил приложимите норми, процесуалните действия предприети от приходните органи, събраните в хода на административното производство доказателства и приетата в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/. Административният съд е възприел установеното от приходните органи, че от представените главна книга и оборотна ведомост не могат да се проследят отчетените разходи по направление, т.к. същите не се приключват по икономически елементи. От заключението по ССчЕ е потвърдено, че задълженото лице /ЗЛ/ не води сметки от група 61. Сметка 601 „Разходи за материали" и сметка 602 „Разходи за външни услуги" кореспондират само със сметка 401 доставчици. Декларираната от ЗЛ печалба в годишните данъчни декларации за 2022 и 2023 година не е формирана правилно. Печалбата е натрупана от печалбата за текущата и печалбата от миналата година по сметка 123 „Печалби и загуби от текущата година". ЗЛ не води сметка 122 „Печалби и загуби от минали години". В хода на ревизията е установено отрицателно дебитно салдо на сметка 501 „Каса в левове", както следва: към 31.12.2022 година - отрицателно салдо в размер на 6 559,40 лв.; към 31.12.2023 година - отрицателно салдо в размер на 35 616,83 лв., отново потвърдено и от експертизата. През ревизираните периоди от 01.01.2022 г. до 31.12.2023 г. в дневниците за покупки на ЕТ "ДЕНИЗ-ТРАНС - И. ИСМЕТОВ" са установени фактури за закупени стоки и услуги, несвързани с дейността на ЕТ и които не са използвани за извършване на облагаеми доставки. През ревизираните периоди от 01.01.2022 г. до 31.12.2023 г. в дневниците за покупки на ЕТ "ДЕНИЗ-ТРАНС - И. ИСМЕТОВ" са установени разходи, които не са документално обосновани, тъй като включените фактури в дневниците за покупки не са издадени на ЕТ "ДЕНИЗ-ТРАНС - И. ИСМЕТОВ", а са с получател други лица. За ревизираните периоди от 01.01.2022 г. до 31.12.2023 г. е извършена съпоставка и анализ на информацията от счетоводните регистри на ЕТ "ДЕНИЗ-ТРАНС - И. ИСМЕТОВ", дневниците за продажби по ЗДДС на ЗЛ, банковата сметка на едноличния търговец, информацията представена от Община Антоново и информацията представена от Изпълнителна агенция по горите /ИАГ/. Установено е, че ЕТ "ДЕНИЗ-ТРАНС - И. ИСМЕТОВ" е осъществил продажба на дървесина на физически лица и ЮЛ по регламентирани от Община Антоново цени, а именно по 90 лева за кубик дървесна маса. Дървесината е добита от ЕТ "ДЕНИЗ-ТРАНС - И. ИСМЕТОВ"съгласно чл. 108 от Закона за горите, въз основа на разрешителни, издадени от Община Антоново и е транспортирана от търговеца до местното население на Община Антоново, въз основа на превозни билети, издадени от ИАГ. С оглед на тези факти административният съд е приел, че правилно и законосъобразно ревизията е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК поради наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК – данни за укрити приходи и т. 4 - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. Като допълнение съдът е изложил, че счетоводна сметка 304 "Стоки" е водена невярно и неправилно, тъй като има много голям брой неотчетени, незаприходени фактури за покупка на дървесина, по тази сметка има изписана стока при издадени фактури за извършени услуги, поради което не може да се направи съпоставка между началните и крайните салда, отчетените дебитни и кредитни обороти и издадените фактури, касови бонове, превозни билети, оборотни ведомости. Съдът е счел, че правилно при определяне на основата за облагане с данък за ревизираните периоди са взети предвид декларираните приходи и разходи от ЕТ "ДЕНИЗ-ТРАНС - И. ИСМЕТОВ", установените неотчетените приходи, установените отчетени разходи, несвързани с дейността. АС- Търговище е достигнал до извод, че органите по приходи правилно са определили размера на месечния осигурителен доход, върху който се дължат авансово осигурителни вноски, приложили са законовоопределените ставки, а също и правилно са установили размера на дължимите вноски за довнасяне за фонд „Пенсии“, ДЗПО-УПФ и ЗО при съобразяване на размера на установените при ревизията укрити доходи; правилно и при съобразяване на законовите срокове за внасяне на вноските по фондове, органите по приходи са изчислили размера на дължимите лихви. Т.е. органите по приходите са съобразили основните принципи за облагане по КСО и ЗЗО. Възприето е, че корекциите на облагаемия доход, извършени в хода на административния контрол, са в такъв размер, че не влияят на размера на дължимите задължителни осигуровки за довнасяне, предвид че с РА същите са начислени до максималния размер на месечния осигурителен доход. Посочил е, че тези изводи са подкрепени от заключението по извършената в хода на съдебното производство ССчЕ, което е неоспорено от страните, приобщено към доказателствата по делото и е възприето от съда като обективно и компетентно дадено, поради което е кредитирано с доверие. Първоинстанционният съд е добавил, че при наличие на предпоставките за извършване на ревизията по особения ред, тежестта на доказване на оспорените факти и обстоятелства е на оспорващия, който не е опровергал с ангажиране на доказателства констатациите на приходните органи, поради което и съобразно заключението на вещото лице, съдът е приел за безспорно доказани предпоставките, визирани в чл.122 ал.1 т.2 и 4 от ДОПК. Съдът е възприел изготвения анализ на относимите критерии като подробен, мотивиран и обоснован, кореспондиращ със събраните доказателства. Посочил е, че единственият спорен момент, обективиран с жалбата, е бил досежно наличието на разписаните от законодателя предпоставки - укрити доходи и нередовно водено счетоводство, което е доказано в хода на съдебното производство по реда на пълно и главно доказване с допустимите доказателствени средства, които са непротиворечиви и сочат на категорични правни изводи относно наличието им. АС – Търговище е приел, че презумпцията за вярност на фактическите констатации на ревизионния акт е необорена. С оглед на изложеното първостепенният съд е достигнал до извод за законосъобразност и правилност на РА в обжалваните му части и е отхвърлил жалбата на едноличния търговец като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият касационен състав споделя извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения РА и съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към мотивите на обжалваното решение. Не са налице твърдените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за спора, като е направил свои фактически установявания, формирал е извод за законосъобразност на оспорения РА при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и след задълбочена преценка на събраните по делото доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, включително и констатациите на вещото лице по ССчЕ. Неоснователно е възражението на касатора във връзка с преформулирането на въпросите зададени на вещото лице. Видно от молба вх № 1823/04.07.2025г. по описа на Административен съд – Търговище поставените въпроси са правни, с оглед на което преформулирането им е било необходимо. В допълнение следва да се изложи, че ССчЕ е допусната в открито съдебно заседание, проведено на 09.07.2025г., на което процесуален представител на касационния жалбоподател е присъствал. Съдът е формулирал въпросите към вещото лице в този момент и ако едноличният търговец е имал възражения, то процесуалният му представител е следвало да ги изрази именно тогава. Следва да се вземе предвид и фактът, че заключението по ССчЕ не е оспорено от страните. Касационната инстанция намира, че правилно и въз основа на представените по делото доказателства първоинстанционния съд е достигнал до извод, че са налице основания за провеждане на ревизията по особения ред, разписан в чл.122 от ДОПК, в частност наличието на предпоставките, визирани в ал.1, т.2 и т.4 от цитираната разпоредба. В касационната жалба не се оспорва изводът на съда, че начинът на изчисления от ревизиращите органи, както и размерът на преобразувания финансов резултат, задължения по ЗДДС, ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО за процесния период, са правилни и законосъобразни. Настоящият състав намира, че в хода на съдебното производство е доказано, че воденото счетоводство от ЕТ не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, съгласно Закона за счетоводството. От представените главна книга и оборотна ведомост, потвърдено и от заключението на ССчЕ, не могат да се проследят отчетените разходи по направление, т.к. същите не се приключват по икономически елементи. ЕТ не води сметки от група 61. Сметка 601 „Разходи за материали" и сметка 602 „Разходи за външни услуги" кореспондират само със сметка 401 доставчици. Декларираната от задълженото лице печалба в годишните данъчни декларации за 2022 и 2023 година не е формирана правилно. Печалбата е натрупана от печалбата за текущата и печалбата от миналата година по сметка 123 „Печалби и загуби от текущата година". РЛ не води сметка 122 „Печалби и загуби от минали години". Установено е отрицателно дебитно салдо на сметка 501 „Каса в левове". През ревизираните периоди от 01.01.2022 г. до 31.12.2023 г. в дневниците за покупки на ЕТ са установени фактури за закупени стоки и услуги, несвързани с дейността му и които не са използвани за извършване на облагаеми доставки. През ревизираните периоди от 01.01.2022 г. до 31.12.2023 г. в дневниците за покупки на ЕТ са установени разходи, които не са документално обосновани, тъй като включените фактури в дневниците за покупки не са издадени на ревизираното лице, а на други лица. За ревизираните периоди от 01.01.2022 г. до 31.12.2023 г. след извършена съпоставка и анализ на информацията от счетоводните регистри, дневниците за продажби по ЗДДС на ЗЛ, банковата сметка на едноличния търговец, информацията представена от Община Антоново и информацията представена от ИАГ се установява, че ЕТ е осъществил продажба на дървесина на физически лица и ЮЛ по регламентирани от Община Антоново цени, а именно по 90 лева за кубик дървесна маса. Дървесината е добита от ЕТ съгласно чл. 108 от Закона за горите, въз основа на разрешителни, издадени от Община Антоново и е транспортирана от търговеца до местното население на Община Антоново, въз основа на превозни билети, издадени от Изпълнителна агенция по горите. При определяне на основата за облагане с данък за ревизираните периоди са взети предвид декларираните приходи и разходи от ЕТ "ДЕНИЗ-ТРАНС - И. ИСМЕТОВ", установените неотчетените приходи, установените отчетени разходи, несвързани с дейността. Касационната инстанция намира за правилен и законосъобразен изводът на АС - Търговище, че органите по приходите правилно са определили размера на месечния осигурителен доход, върху който се дължат авансово осигурителни вноски, приложили са законовоопределените ставки, а също и правилно са установили размера на дължимите вноски за довнасяне за фонд „Пенсии“, ДЗПО-УПФ и ЗО при съобразяване на размера на установените при ревизията укрити доходи; правилно и при съобразяване на законовите срокове за внасяне на вноските по фондове, органите по приходи са изчислили размера на дължимите лихви. Корекциите на облагаемия доход, извършени в хода на административния контрол, са в такъв размер, че не влияят на размера на дължимите задължителни осигуровки за довнасяне, предвид че с РА същите са начислени до максималния размер на месечния осигурителен доход. По всички изложени съображения, заявените касационни доводи са непротивопоставими на подробните фактически установявания, направени от първоинстанционния съд на основание извършената правилна оценка и обсъждане на доказателствената съвкупност, както и на достигнатите правни изводи в частта от спора, която се разглежда в касационното производство. Ето защо и при липсата на други конкретни касационни оплаквания, съдебното решение в обжалваната част следва да остане в сила като валидно, допустимо и правилно. При този изход на делото на касационния жалбоподател не се дължат разноски. На ответника по касация, с оглед възражението за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 345,12 евро съгласно чл. 161, ал. 2 от ДОПК (редакция в ДВ, бр. 17/2026 г.) във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, към която препраща посочената разпоредба и чл. 24 и чл. 25, ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ, а не възнаграждение по Наредба № 1/09.7.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, тъй като след тази промяна посочената Наредба не е приложима за юрисконсултските възнаграждения. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от АПК Върховният административен съд в състав на Първо отделение