Определение № 140 от 23.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 584/2016 г.

Производството е по чл.274,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] против Определение № 1253/12.05.2015г. по в.т.д.№ 890/2014г. на САС, ТО, 5 състав, постановено в производство по чл.248 ГПК, инициирано от насрещната страна по спора-ответник и въззиваем [фирма], [населено място], в което молбата на последния е била уважена. С частната жалба се иска отмяна на определението, с което акционерното дружество е осъдено да заплати на [фирма] сумата 3 060.36лв. разноски за въззивното производство като неправилно. Твърдението е, че не е доказано разноските за адвокатско възнаграждение /3 039.36лв./ да са били платени, не е било посочено дали тази сума е възнаграждение за един или за двама адвокати и не е представен списък по чл.80 ГПК. Излагат се и доводи, че адвокатското възнаграждение е прекомерно с оглед материалния интерес на спора, че делото не е с фактическа и правна сложност, че минималният размер на възнаграждението съгласно чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1 е 1 253.57лв. Искането е за отмяна на определението или намаляване на адвокатското възнаграждение на основание чл.75,ал.5 ГПК. От насрещната страна е постъпил писмен отговор против основателността на жалбата. Посочва се, че в последното съдебно заседание страната е представила списък по чл.80 ГПК, фактура и платежно нареждане, от които е видно плащането на адвокатското възнаграждение за един адвокат. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: В постановеното по делото решение, с което е потвърдено отхвърлянето на иска, предявен от [фирма], [населено място] САС не се е произнесъл по заявеното в хода на устните състезания от представителя на въззиваемия адв.В. искане за присъждане на разноски. В протокола от съдебното заседание освен отразяване на това изявление е вписано и представянето на списък по чл.80 ГПК. С обжалваното определение, постановено по искане на ответната страна, въззивникът „С Т.” е осъден да заплати разноски за това производство 3 039.36лв. за адвокатско възнаграждение и 21 лв. държавна такса за насрещната въззивна жалба. В материалите по делото на САС на л.43-46 е приложен списък на разноските на [фирма], фактура и преводно нареждане, като последните два документа са посочени като приложение към списъка. Върху първия документ е поставена резолюция на председателя на състав за прилагането им по делото с дата 07.10.2014г.-датата на съдебното заседание, в което е даден ход на устните състезания пред САС. При тези данни неоснователно е твърдението в частната жалба, че до приключването на устните състезания пред САС не е бил представен списък на разноските и доказателства за извършването им. В издадената фактура, с която е фактурирано задължението за плащане на възнаграждението вписаната услуга е хонорар за процесуално представителство по въззивната жалба срещу решението по т.д.№ 5113/2011г. на СГС /т.е. по образуваното пред САС производство по в.т.д.№ 890/2014г./. Пред САС страната е представлявана от един адвокат, поради което отсъства основанието за съмнение на жалбоподателя, че възнаграждението е за двама адвокати. Представено е и преводно нареждане за плащане на възнаграждението на 16.01.2014г.-т.е. установена е реалността на разхода. Касационната инстанция не следва да първи път да обсъжда довода за приложение на разпоредбата на чл.78,ал.5 ГПК. По изложените съображения, ВКС, ТК, състав на І т.о.