Определение № 25 от 27.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2909/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. С. М. срещу решение №.62/11.06.20 по г.д.№.70/20 на АС Пловдив - с което е потвърдено решение №.1433/4.02.19 по г.д.№.417/19 на ОС Пловдив за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.439 ал.2 ГПК за признаване за установено, че не дължи суми, за които е образувано изпълнително дело №.20188250400799 на ЧСИ Ст.Г.. Ответната страна „Юробанк България“АД оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. С обжалвания акт въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл.439 ал.2 ГПК за неоснователен и е потвърдил първоинстанционното решение, с което е отхвърлен. От фактическа страна е изяснено, че на 7.05.12 в полза на праводателя на ответника /“Алфабанк“ клон България/ е била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за процесните вземания срещу ищеца; същевременно против него е било образувано предходно дело /изп. дело №.702/11 на ЧСИ А.А. – с взискател трето за спора лице/, по което ответникът е бил присъединен взискател /с молба от 24.07.12/; доколкото по молба на длъжника ЧСИ е констатирал, че последното изпълнително действие е било издаване на възлагателно постановление, влязло в сила на 20.02.12, с разпореждане от 22.08.17 той е прекратил производството по делото на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК. От друга страна ответникът, в качеството му на присъединен взискател, е искал през годините предприемане на различни изпълнителни действия по делото. При така установените факти е прието от правна страна, че по заведеното през 2011г. изпълнително дело след постановяване на възлагателното постановление, влязло в сила на 20.02.12г, първоначалният взискател не е инициирал предприемане на изпълнителни действия; такива, обаче, са били инициирани от ответника като присъединен взискател – и всички те са в рамките на двугодишния срок, считано от присъединяването му, респективно от поредното предприето изпълнително действие. При това положение, независимо от бездействието на първоначалния взискател, предприетите поредица от изпълнителни действия от присъединения взискател - всички преди изтичане на срока за перемиране на изпълнителното производство – препятстват настъпването на твърдяната перемпция. Отразено е, че този извод не се променя от факта, че с разпореждането на ЧСИ от 22.08.17 производството по изпълнителното дело е прекратено в хипотеза на чл.433 ал.1 т.8 ГПК, тъй като актът на съдебния изпълнител има сама декларативен характер. Изложени са мотиви, че перемпцията не е настъпила, инициираните от ответника като присъединен взискател и предприети от съдебния изпълнител изпълнителни действия следва да бъдат зачетени като валидно извършени, а във връзка с позоваването от ищеца на изтекла в негова полза погасителна давност трябва да бъдат съобразени разясненията, дадени в т.10 от Тълкувателно решение /ТР/ 2/26.06.15 ОСГТК на ВКС, както и предхождащите го такива, предмет на ППВС 3/80, отменено с горепосоченото тълкувателно решение. Съдът е посочил, че съгласно ППВС 3/80 образуването на изпълнителното производство прекъсва давността по отношение на вземанията, предмет на същото, и по време на производството давност не тече. В обратния смисъл е ТР 2/26.06.15 на ОСГТК на ВКС-според което давността в изпълнителното производство се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност – но тя не се спира, и затова е отменено ППВС. Съдът е отразил, че споделя практиката на ВКС по чл.290 ГПК, че отмяната на ППВС с ТР 2/26.06.15 има действие от датата на обявяване на тълкувателното решение, като дадените с него разрешения се прилагат считано от тази дата, вкл. и по висящите производства, и нямат обратно действие. С оглед на горното, доколкото ответникът се е присъединил като взискател по и.д.№.702/11 по описа на ЧСИ А.А., следва да се приеме, че с присъединяването му, станало с молба от 24.07.12, давността по отношение на тези притезания е прекъсната и по време на изпълнителния процес такава не е текла. Това положение е било налице до отмяната на ППВС №.3/80 с ТР, обявено на 26.06.15, като след тази дата трябва да се приеме, че давност тече, но тя се прекъсва със всяко предприето действие по принудително изпълнение, след което започва да тече нова давност. В случая след тази дата са налице данни за предприети изпълнителни действия, годни да прекъснат давността /напр. запор на банкови сметки, наложен на 13.08.15, запор на МПС, собственост на длъжника, наложен на 3.02.17/. След формалното прекратяване на посоченото изпълнително дело ответникът е образувал на 12.11.18 ново такова пред ЧСИ Г. за събиране на същите вземания – поради което е очевидно, че към момента на образуване на това изпълнително производство 5-годишната погасителна давност не е изтекла. С оглед на това вземанията на ответника, обективирани в Заповед за незабавно изпълнение по ч.г.д.№.8963/12 на РС Пловдив, 21с., и изпълнителен лист от 5.07.12, въз основа на който е образувано и.д.№.20188250400799 на ЧСИ Ст.Г., към момента на образуване на същото не са погасени по давност - и следователно претенцията по чл.439 ГПК е неоснователна. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка със следните въпроси: 1.“От кой момент поражда действие отмяната на ППВС №.3/8.11.80г., извършена с т.10 от ТР 2/26.06.15 по тълк.д.№.2/13 на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му? /реш.№.45/30.03.17 по г.д.№.61273/16, ІV ГО/; 2.“Действия /от категорията на такива, които прекъсват давността по смисъла на т.10 от ТР №.2/26.06.15/, извършени след прекратяване на изпълнителното производство, поради настъпила перемпция, прекъсват ли давността, след като тези действия са обезсилени по право?“ /т.10 ТР 2/26.06.15 по тълк.д.№.2813, ОСГТК на ВКС/. Моли производството да бъде спряно предвид разпоредбата на чл.292 ГПК до произнасянето на ВКС по образуваното тълкувателно дело №.3/20 за приемане на тълкувателно решение по въпроса „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС 3/18.11.80, извършена с т.10 от ТР№.2/26.06.15 по тълк.№. №.2/13 ОСГТК на ВКС?“. Доколкото по въпроса от кой момент поражда действие отмяната на ППВС №.3/8.11.80г., извършена с т.10 от ТР 2/26.06.15 по тълк.д.№.2/13 на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му, е образувано тълк.д.№.3/20г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав намира, че производството по делото следва да бъде спряно на основание чл.292 вр. с чл.229 ал.1 т.7 ГПК до приключване на производството по т.д.№ 3/20 на ОСГТК на ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ ГО,