Определение № 2311 от 14.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5386/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на адв. О. Н. Т. – К. в качеството й на процесуален представител на МБАЛ „Света А. – В.“ АД, съдържаща искане да бъде допълнено определение №699 от 19.02.2024г., постановено по к.д. №5386/2023г. на ВКС, I г.о. в частта му за разноските, като бъде присъдена на МБАЛ „Света А. – В.“ АД сумата от 5 800 лв., представляваща съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, направени за изготвяне на отговор на касационна жалба. Чрез депозирания в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК писмен отговор, ответникът по молбата Р. С. В., чрез пълномощника си адв. Б. изразява становище за недопустимост на искането, тъй като ответникът МБАЛ „Света А. – В.“ АД не е представил списък на разноски по чл. 80 от ГПК, което е предпоставка за допустимостта на направеното искане на основание чл. 248 ГПК. В условията на евентуалност -ако съдът счете молбата за допустима, се моли същата да бъде оставена без уважение, тъй като липсват доказателства за извършените пред ВКС разноски. Алтернативно е направено и възражение за прекомерност на претендираните разноски. За да се произнесе по молбата, настоящият състав на Върховния касационен съд, взе предвид следното: Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е процесуално допустима като подадена при спазване на едномесечния преклузивен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирана страна. Разгледана по същество, молбата е частично основателна. С определение №699 от 19.02.2024г., постановено по настоящето дело, не е допуснато до касационно обжалване на решение №130 от 12.07.2023г. по в.гр. дело №141/2023г. по описа на Апелативен съд - В., с което е потвърдено решение №260033/12.12.2022г., постановено по гр.д. №912/2020г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 49, във вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на МБАЛ „Света А. – В.“ АД да заплати на Р. С. В. сумата от 90 000 лв., представляваща обезщетение за причинените на Р. С. В. неимуществени вреди - болка, страдание и стрес и имуществени вреди, настъпили вследствие деликтни действия на служители на ответника, ведно с законната лихва от датата на деликта - 15.01.2019 г. до окончателното й изплащане, както и за заплащане на сумата от 3 033, 21 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие на същия деликт, ведно със законната лихва от предявяването на иска - 08.05.2020г. до окончателното им изплащане, на основание чл. 49, във вр. чл. 45 ЗЗД. В подадения от молителя МБАЛ „Света А. – В.“ АД отговор на касационната жалба се съдържа искане за присъждане на разноски, по което в определение №699 от 19.02.2024г. съдът не се е произнесъл. Представен е договор за правна защита и съдействие от 15.11.2023г., сключен между МБАЛ „Света А. – В.“ АД и Адвокатско съдружие „Т. - К. и Я. – К.“, представлявано от адвокат О. Н. Т. – К., в който е договорено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор по подадена касационна жалба в размер на 5 800 лв., като е посочено, че същото е заплатено в брой. Към отговора на касационната жалба е приложен и списък на разноските по чл. 80 ГПК. Съдът намира за неоснователно възражението на Р. В. за недопустимост на молбата на МБАЛ „Света А. – В.“ АД, тъй като списък на разноските е представен с отговора на касационната жалба /стр. 18/. Отделно от това следва да се посочи, че в случая се касае за допълване на определението в частта за разноските, а не за изменение на същото, за който случай в т. 8 от Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г. по тълк.д. №6 от 2012г. на ОСГТК на ВКС е прието, че искането за допълване в частта за разноските е допустимо, дори когато не е бил представен списък на разноските. При тези данни настоящият състав на I г. о. на ВКС приема, че са налице предпоставките по чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на постановеното определение №699 от 19.02.2024г. – своевременно заявено искане за присъждане на разноски, представен договор за правна защита и съдействие, списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства, че претендираните разноски действително са били направени. Във връзка с размера на дължимото адвокатско възнаграждение, съдът намира за основателно релевираното от Р. С. В. на основание чл.78, ал.5 ГПК възражение за прекомерност на претендираните от МБАЛ „Света А. – В.“ АД разноски, по следните съображения: По настоящото дело, касационното производство е приключило с постановеното в закрито заседание определение по чл. 288 ГПК, с което не е допуснато до касационно обжалване атакуваното въззивно решение. Процесуалните действия, които е извършил процесуалният представител на молителя се изразяват единствено в изготвяне и депозиране на отговор на подадената касационна жалба, като претендираното възнаграждение е в размер на 5800 лв. Пълномощникът на ответника в изготвения от него отговор не е обсъдил в пълнота всички наведени от касатора доводи и оплаквания срещу обжалвания акт, както и посочените в изложението конкретни основания за допускане на касационната жалба. Също така следва да се посочи, че по предмета спора - претенция за обезвреда на претърпените от ищеца неимуществени и имуществени вреди вследствие на настъпил деликт, извършен от лица, за чиито действия възложителят на работа МБАЛ „Света А. – В.“ АД отговаря на основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД, е формирана значителна по обем каузална и задължителна практика на ВС и ВКС. При преценката относно размера на дължимото адвокатско възнаграждение, което следва да бъде присъдено на страната, в чиято полза е разрешен спорът, е необходимо да бъдат взети предвид видът, обемът и количеството на извършените от пълномощника действия, както и действителната фактическа и правна сложност на делото. Съобразявайки изложеното, направеното възражение за прекомерност на разноските се явява основателно, поради което същите следва да бъдат присъдени в размер на 3000 лв., доколкото касационното производство се е развило и приключило в своята селективна фаза, действията на процесуалния представител на ответника се изразяват само в изготвянето на отговор на подадената касационна жалба и делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,