Определение № 1264 от 13.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 280/2026 г.

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по подадената от С. М. А. чрез адвокат С. С. от АК – Л. молба за отмяна на влязлото в сила Решение № 313 от 11.06.2025 г., постановено по гр.д.№ 1495/2024 г. по описа на ВКС, ІІ г.о., регистрирана с вх.№ 6664 от 09.09.2025 г. Постъпил е отговор по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК, подаден от ответниците по молбата Т. М. А., А. О. А., М. М. В., Р. О. В., Р. С. И. и З. А. М., които оспорва допустимостта и основателността на молбата за отмяна. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като съобрази доводите и исканията, изложени в молбата за отмяна и в отговора по чл. 306, ал. 3 ГПК, намира следното: В молбата за отмяна се твърди, че произнасянето, обективирано с Решение № 313 от 11.06.2025 г., постановено по гр.д.№ 1495/2024 г. по описа на ВКС, ІІ г.о., е в противоречие с влезли в сила решения по две други дела – по гр.д.№ 6/1997 г. на Районен съд – Тетевен и по гр.д.№ 891/2019 г. на Районен съд – Тетевен, изразяващо се в това, че в трите производства „са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо по смисъла на тълкувателно решение № 7/31.07.2017г. постановено по тълкувателно дело № 7/2014г. на ОСГТК“. Обосновката, съдържаща се в молбата за отмяна, сочи на обстоятелства, които попадат в приложното поле на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Дали аргументите на молителя действително могат да доведат до извод за осъществено основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е въпрос по съществото на молбата за отмяна, а не по нейната допустимост. Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК, в хипотеза на искане по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, срокът за предявяване на молбата е 3 месеца, считано от деня на влизане в сила на последното решение – в случая това е именно атакуваното Решение № 313 от 11.06.2025 г., постановено по гр.д.№ 1495/2024 г. по описа на ВКС, ІІ г.о., поради което с подаването й на 09.09.2025 г. молбата за отмяна се явява депозирана преди изтичането на срока по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК. Изложеното мотивира извод, че ВКС следва да допусне разглеждането на молбата в открито съдебно заседание. В кориците на делото се намират преписките по гр.д.№ 891/2019 г. на Районен съд – Тетевен и по гр.д.№ 1495/2024 г. по описа на ВКС, ІІ г.о. с всички останали дела, образувани за произнасяне на съответните инстанции. Тъй като противоречието се твърди между три влезли в сила съдебни акта, като съгласно чл. 307, ал. 4 ГПК В случая по чл. 303, ал. 1, т. 4 съдът отменя неправилното решение, необходимо е от Служба „Архив“ на Районен съд – Тетевен да се изиска и преписката по гр.д.№ 6/1997 г. на Районен съд – Тетевен. Воден от изложеното, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия