Решение № 6146 от 04.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 21/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса(РЗОК) – гр.Бургас, чрез пълномощник, срещу решение №8724 от 15.10.2025г., постановено по адм.д. №1233/2025г. по описа на Административен съд(АС) – гр.Бургас, с което по жалба на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение(УМБАЛ) Дева Мария“ ЕООД с ЕИК 200800019 е отменена Заповед за налагане на санкции № РД-25-1053/20.06.2025 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса – гр. Бургас. В касационната жалба се твърди необоснованост и противоречие с материалния закон на решението – касационни отменителни основания по чл.209,т.3 от АПК. Счита, че лечебното заведение е било наясно с отхвърлената дейност, относима към нарушенията по т.т.1 и 2 от заповедтта, поради което е и подало възражение да бъде извършена проверка. Нарушенията по т.т. 3, 4 и 5 касаят непредоставена информация, съдържаща се в епикризите на пациента, поради което санкционната норма е правилно определена. Моли за отмяна на оспореното решение, ведно със законните последици. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и за платена държавна такса за касационното оспорване, съобразно представен списък - общо в размер на 600 лева. Ответникът „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД, чрез процесуален представител, в писмен отговор твърди неоснователност на касационната жалба. Излага съображения за правилност на постановеното първоистанционно решение и моли присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Решението е валидно и допустимо. При извършване на преценка по прилагането на материалния закон, касационният състав на ВАС приема следното: По делото няма спор по доказаните фактически обстоятелства. Правилни са изводите на съда относно компетентността на органа по смисъла на чл.74, ал.5 ЗЗО, спазването на процедурата по извършената проверка и издаване на оспорената заповед, както и наличието на фактически и правни основания за издаването й. Спорът се свежда до правилното прилагане на закона и посочените, в оспорената заповед за налагане на санкции, правни основания от НРД за МД 2023-2025г. Първоинстанционното съдебно производство е образувано по жалба на „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД против заповед за налагане на санкции № РД-25-1053/20.06.2026 г. на директора на РЗОК – Бургас, с която на основание чл. 76, ал. 4 от ЗЗО, чл. 464, ал. 3 и чл. 473, ал. 5 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2023 – 2025 г. (НРД за МД за 2023-2025 г.) за извършени пет нарушения по чл. 55, ал. 2, т. 3 и т. 6 от ЗЗО, чл. 33, т. 5 във връзка с чл. 405, ал. 2, т. 2, букви „в“ и „г“ от НРД за МД за 2023-2025 г. (т. 1), по чл. 55, ал. 2, т. 3 и т. 6 от ЗЗО, чл. 33, т. 5 във връзка с чл. 405, ал. 2, т. 1, букви „в“ и „д“ от НРД за МД за 2023-2025 г. (т. 2) и по чл. 55, ал. 2, т. 3 и т. 6 от ЗЗО, чл. 33, т. 5 във връзка с чл. 405, ал. 2, т. 1, букви „в“ и „е“ от НРД за МД за 2023-2025 г. (т. 3, т. 4 и т. 5), са наложени пет санкции – финансова неустойка, всяка в размер на 250 лв. или общо в размер на 1 250 лв. УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД е лечебно заведение за болнична помощ по смисъла на чл.9, ал.1, т.1 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), което има сключен с Националната здравноосигурителна каса Договор № 020903/24.10.2023 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, извършване на амбулаторни процедури и извършване на клинични процедури, по силата на който изпълнителят се е задължил да оказва медицинска помощ, като спазва всички изисквания по ЗЗО, действащия НРД за МД и клаузите на самия индивидуален договор. Със заповед № РД-25-222/12.02.2025 г., на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 и чл. 72, ал. 2 от ЗЗО и чл. 13, ал. 1 от Правилата за условията и реда за прилагане на чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗБНЗОК, директорът на РЗОК – Бургас е разпоредил извършване на тематична медицинска проверка на „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД. За резултатите от проверката е съставен протокол № 374/28.02.2025 г., връчен на упълномощено от проверяваното ЛЗ лице на 26.03.2025 г., в който са констатирани процесните нарушения. Относно констатираните нарушения в т.1 и т.2: По т.1 и т.2 са констатирани нарушения при отчитането на приложените лекарствени продукти в ежедневните файлове по чл.405, ал.2 от НРД за МД 2023-2025г. Констатирано е нарушение на установените изисквания за отчитане на лекарствени продукти, прилагани в болничната помощ, извън цената на КП/АПр при ЗОЛ Ж. П., преминал през лечебното заведение по Апр. № 6, т.к. протокол от КОКХТ 3113/12.12.2024 г. е предписан [заличен текст] с определени: стандартна доза – 11.25 мг, индивидуална доза/доза цикъл – 33.75 мг, обща доза по протокола – 202.5 мг. Некоректно е отчитането с ежедневните файлове по чл. 405, ал. 2 от НРД за МД за 2023-2025 г., в резултат на което е генерирана грешка в информационната система „превишена доза от ЛП“ при всяко отпускане, като в протокола е въведен с индивидуална доза/доза цикъл – 22.5 мг, а не както е назначената в протокола доза от 33.75 мг. Второто констатирано нарушение е на установените изисквания за отчитане на лекарствени продукти, прилагани в болничната помощ, извън цената на КП/АПр. при ИЗ № 1547 на ЗОЛ А. К., лекувана по КП № 240. Съгласно протокол от КОКХТ 47/06.01.2025 г. е предписано лекарствено лечение с ЛП: LH 534, VH 018, LH 382, HH 006 за диагноза С19 „[диагноза]“ като с ежедневните файлове по чл. 405, ал. 2 от НРД за МД за 2023-2025 г. лекарственото лечение некоректно е отчетено като приложено за диагноза С56 „[диагноза]“ и е генерирана грешка в информационната система „несъответствие на диагноза към ЛП“ при всяко отпускане. Първото нарушение е квалифирано като такова по чл. 55, ал. 2, т. 3 и т. 6 от ЗЗО, чл. 33, т. 5, във връзка чл. 405, ал. 2, т. 2, б. „в“ и б. „г“ от НРД за МД за 2023-2025 г., а второто - като такова по чл. 55, ал. 2, т. 3 и т. 6 от ЗЗО, чл. 33, т. 5, във връзка чл. 405, ал. 2, т. 1, б. „в“ и б. „д“ от НРД за МД за 2023-2025 г. И за двете нарушения е приложена санкционната разпоредба на чл.458, ал.3 от НРД за МД за 2023 – 2025 г., съгласно която, когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши установените изисквания за предписване и отпускане или отчитане на лекарствени продукти, прилагани в болничната помощ, извън цената на КП/АПр, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция „финансова неустойка“ в размер от 200 до 500 лева. Съдът, позовавайки се на чл. 405, ал. 6 от НРД за МД 2023-2025 г. е приел, че по делото липсват данни лечебното заведение да е получило нотификация и че не е отстранило грешката в срока по чл. 405, ал. 8 от НРД за МД 2023-2025 г. Приел е, че след като посочените несъответствия са генерирани като грешки в информационната система на НЗОК, то същите би могло да бъдат отстранени по реда и в срока по чл. 405, ал. 8 от НРД за МД 2023-2025 г., ако ЛЗ е било уведомено за това, а в случая това не е изпълнено, поради което обосновава извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед за налагане на санкции в тази част. Решението в тази част е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Разпоредбата на чл. 405 от НРД за МД за 2023 - 2025 г. урежда условията и сроковете за заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ, повторени в индивидуалния договор. Уредбата е в смисъл, че изпълнителите на болнична медицинска помощ(БМП), сключили договор с НЗОК ежедневно подават файлове по електронен път в утвърден от НЗОК формат за оказаната за денонощие дейност, включена в предмета на договора, през интернет портала на НЗОК или чрез web услуга. Съгласно чл. 405, ал. 6 от НРД за МД 2023-2025 г. при констатиране на грешки в подадената информация, изпълнителят на БМП получава автоматична нотификация от информационната система на НЗОК и подадения файл не се обработва от НЗОК до получаване на нов с коректни данни. Разминаването в отчитането на индивидуалната доза и некоректно отчетено лекарствено лечение за диагноза С56, вместо диагноза С19 не са технически грешки по смисъла на ал.6 и ал.7, където изчерпателно са изброени грешките в подадената информация, за които се получава автоматична нотификация. Неправилно ЛЗ твърди "технически грешки", които са грешки в медицинската документация в чисто технически смисъл, отнасящи се до несъответствието между формираното изявление и външното му изразяване в писмения текст на документа, неправилно отразяване на дати, цифрови стойности, номера, хипотези, свързани с формални пропуски в документацията. Техническите грешки не променят качеството на извършената медицинска услуга и нейната цена, докато некоректното отчитане на лекарственото лечение рефлектира върху цената на услугата. Предвид изложеното следва да се приеме, че като е отменил обжалваната пред него заповед в тази част, Административен съд – Бургас невярно е преценил фактите по спора и не е приложил коректно материалния закон, поради което постановеното от съда решение в тази част трябва да бъде отменено, а жалбата на ЛЗ, срещу заповедта на директора на РЗОК – Бургас, в обжалваната част, следва да се отхвърли като неоснователна. Относно констатираните нарушения в т.т.3, 4 и 5: В тази част оспореното съдебно решение е правилно и законосъобразно, а касационната жалба е неоснователна. Нарушенията, посочени в процесните три точки касаят непредоставянето от лечебното заведение, с ежедневните файлове по чл. 405, ал. 2 от НРД за МД за 2023-2025 г., на задължително изискваната информация относно изготвените при дехоспитализацията на пациентите К. Я. Р. с ИЗ № 56, К. Г. А. с ИЗ № 272 и В. Н. с ИЗ № 280 епикризи. И за трите нарушения е приложена санкционната разпоредба на чл.455, ал.3 от НРД за МД за 2023 – 2025 г., съгласно която, когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 3 и т.6 от ЗЗО, определени в НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция „финансова неустойка“ в размер от 200 до 500 лв. Съдът е приел, че така установените нарушения са неправилно квалифицирани, като фактически описаното нарушение не кореспондира със сочените в заповедта за нарушени разпоредби от НРД. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 405, ал. 2, т. 1, буква „е“ от НРД за МД за 2023 – 2025 г., регламентираща задължителност за попълване в ежедневните файлове на данните от епикризата, съдът е изложил мотиви, че нарушенията по тази норма не представляват неспазване на условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл.455, ал.3 от НРД за МД 2023 – 2025 г., а нарушения на установените изисквания за работа с медицинска документация по чл. 457, ал. 3 от НРД за МД 2023 – 2025 г., каквито не са вменени на лечебното заведение. Неправилната правна квалификация засяга правото на защита на наказаното лице и има за последица незаконосъобразност на акта поради противоречие с материалния закон, поради което съдът е отменил обжалваната заповед за налагане на санкции, като незаконосъобразна в тази част. Съгласно чл. 455, ал. 3 от НРД за МД 2023-2025 г., на основание на която е наложена санкцията "финансова неустойка", когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, определени в този НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в размер от 200 до 500 лв. В хода на съдебното производство съдът е проверил констатациите, обусловили издаването на процесната заповед по посочените точки, като предвид събраните писмени доказателства и приложимия към казуса материален закон, в мотивите на решението, обосновано е прието, че визираното от органа нарушение по т.т.3, 4 и 5 от заповедта е неправилно квалифицирано, в резултат на което материално незаконосъобразно е наложена санкция за извършването му по неприложима в случая разпоредба. Епикриза се издава при дехоспитализация на пациента, съгласно чл. 307, ал. 1, т. 2 от НРД за МД 2023-2025 г., т. е. след вече оказана медицинска помощ. Аналогично, неподаването на информация, чрез непопълването на такава в ежедневния файл досежно епикризата, не се квалифицира като нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 455, ал. 3 от НРД за МД, а представлява нарушение на изискванията за работа с медицинска документация. Предвид изложеното, неправилно нарушението е санкционирано по чл. 455, ал. 3 от НРД за МД за 2023 - 2025 г., вместо санкционната разпоредба на чл. 457, ал. 3 от НРД за МД за 2023 - 2025 г., която предвижда санкция "финансова неустойка" за изпълнител на болнична медицинска помощ, който наруши установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация. Също така, нарушенията по чл. 55, ал. 2, т. 3 и т.6 от ЗЗО, както са квалифицирани деянията в оспорената заповед, се свързват с нередности при оказване на медицинската помощ. По делото няма данни, нито дори твърдения за затруднения в болничното и/или последващото лечение на пациента, което да е последица от непредоставяне на информация за епикризата в ежедневния файл. Изложеното обосновава извод за неоснователност на касационната жалба в тази част, тъй като не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, а обжалваното решение в оспорената част като правилно, следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, разноски се дължат на РЗОК-Бургас за юрисконсултско възнаграждение в размер на по 103 евро за всяка инстанция, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за правната помощ, както и 102,26 евро – държавна такса за касационно обжалване. От „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария“ ЕООД не са представени доказателства за направени разноски пред касационната инстанция за адвокатско възнаграждение, поради което такива не следва да се присъждат. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на шесто отделение