Определение № 630 от 02.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 1337/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Постъпила е молба вх. № 22440 от 03.12.2025 г. от процесуалния пълномощник на ОБЩИНА АКСАКОВО за допълване на определение № 3135/07.11.2025 г., постановено по т. д. № 1337/2025 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о., в частта за разноските, сторени за защита срещу подадената от ДЪРЖАВАТА касационна жалба, по отношение на които съдебният състав не се е произнесъл. Насрещната страна, чрез министъра на финансите, представляван по пълномощие, в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК оспорва молбата, като счита, че разноски не следва да се присъждат, вкл. поради липса на доказателства за тяхното реално извършване; евентуално прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 27 800 лв. По така направеното искане, съдът съобрази следното: Молбата за допълване е депозирана в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С определение на настоящия съдебен състав № 3135/07.11.2025 г. не е допуснато касационно обжалване по подадената от ДЪРЖАВАТА жалба срещу решение № 10 от 08.01.2025 г. по т. д. № 834/2024 г. на Софийския апелативен съд в неговата осъдителна част. Ответникът по жалбата - ОБЩИНА АКСАКОВО, чрез процесуалния си пълномощник, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 287 ГПК, в който е изразил становището си както за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване, така и за неоснователност на жалбата по същество. В отговора е направено и искане за присъждане на разноски, по което настоящият съдебен състав е пропуснал да се произнесе. Към писмения отговор на ОБЩИНА АКСАКОВО са приложени пълномощно, списък на разноските и бланков договор за правна защита и съдействие, установяващ договорено адвокатско възнаграждение в размер на 27 800 лв. за изготвяне и депозиране на отговор на касационната жалба и за процесуално представителство пред касационната инстанция. В графата за начина и срока на плащане се чете единствено думата „веднага“, а по-долу е отбелязано, че сумата от 27 800 лв. е платена по сметка. Други доказателства относно разноските не са представени. При тези данни съставът на Върховния касационен съд намира, че липсва основание за допълване по реда на чл. 248 ГПК на определение № 3135/07.11.2025 г. По делото не се доказва, че претендираното от ответника по касация адвокатско възнаграждение е реално заплатено съгласно начина, указан в Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 (а именно - в договора за правна помощ да бъде посочен видът на плащане на възнаграждението, освен ако по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път; Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде установено със съответни банкови документи, удостоверяващи плащането; Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото; В този случай последният има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и е заплатила адвокатското възнаграждение.). С оглед изложеното отбелязването в договора за правна защита и съдействие относно платеното по сметка адвокатско възнаграждение само по себе си не съставлява доказателство за плащането на сумата по банков път (и още по-малко – в брой). Същото може да се цени единствено като уговорка за начина на плащане на възнаграждението, но по делото не са представени съответните банкови документи, доказващи извършването на така претендирания разход. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение