Определение № 6449 от 11.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5672/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от М. К. Г. пребиваващ в Затвора [населено място], срещу Определение № 1403 от 30. 04. 2026г., постановено по административно дело № 328/ 2026 г. по описа на Административен съд– Плевен (АС Плевен) в частта, с която е ОТХВЪРЛЕНО искането на лицето, за предоставяне на правна помощ. Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно. Моли да бъде отменено и да се върне за продължаване пред първа инстанция. Ответникът– Министерство на правосъдието не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява частната жалба за допустима, но по същество за неоснователна. Обоснован и при правилно приложение на закона е изводът в обжалваното определение, че отправеното искане е неоснователно. Безплатната правна помощ за процесуално представителство по ЗЗП се предоставя в случаите, в които по закон е предвидена задължителна адвокатска защита, но съдебното производство не осъществява посочената хипотеза. Системата за правна помощ обхваща случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това- чл. 23, ал. 2, изр. първо от Закона за правната помощ (ЗПП), както и случаите, когато предоставянето на правна помощ по чл. 21, т. 1, т. 2 и т.3 ЗПП е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за такава. Само наличието на тези кумулативно предвидени законови предпоставки са условие за уважаване на искането. По преценка на съда е наличието на интереси за правосъдието, които да налагат необходимост от процесуално представителство на страната. При извършената преценка на характера на производството и при въведените от ищеца обстоятелства в исковата молба, съдът правилно е приел, че са налице предпоставките на чл. 24, т. 1, т.2 от ЗПП, съгласно които правна помощ по чл. 21 ЗПП не се предоставя, когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ и/ или когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. В случая производството по искова молба с вх.№ 2482/ 17.04.2026 г. подадена от М. К. Г., лишен от свобода, Затвора [населено място], против Министерство на правосъдието, за присъждане на обезщетение за нематериални вреди в размер на 500 000 евро, е приключило с постановен съдебен акт. Налице е произнасяне с влязло в сила Определение № 1405 от 30. 04. 2026 г. по административно дело № 328/ 2026 г. по описа на Административен съд– Плевен, с което е върната подадената искова молба и е прекратено производството по делото. Съдебната процедура е осъществена и е постановено влязло в сила определение. Липсва необходимост от процесуално представителство, поради което правилно молбата е отхвърлена от административния съд. По изложените съображения, административният съд правилно е приел, че са налице предпоставките на чл. 24, т. 1, т.2 ЗПП и е отказал предоставянето на правна помощ от вида процесуално представителство за производството по адм. дело № 328/ 2026 г. по описа на Административен съд– Плевен. Определението, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, трето отделение