Определение № 4303 от 20.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2279/2026 г.

Производството е по реда на 176а, ал.3 във вр. с чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от М. Ц. И. срещу определение № 41906 от 15.12.2025 г., постановено по административно дело № 10964/2025 г. от Административен съд София-град, с което е оставена без уважение жалбата му за изменение на постановеното по делото определение № 38785 от 21.11.2025 г. в частта за разноските. По наведени доводи за неправилност на определението се иска отмяната му и осъждане на ответника да му заплати направените деловодни разноски в първоинстанционното производство. Препис от жалбата е изпратен на Директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) с указания за възможността в тридневен срок от получаването й може да подаде възражение с писмени доказателства срещу нея, но такива по делото не са постъпили. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С определение № 38785 от 21.11.2025 г., постановено по адм. дело №10964/2025 г. АССг оставя без разглеждане жалбата на И. срещу мълчалив отказ на директора на СДВР да изтрие личните му данни по негово заявление, прекратява производството и го осъжда да заплати на СДВР на СДВР 200 лв. юрисконсултско възнаграждение. Това определение не е оспорено в прекратителната му част и е породило правно действие. С обжалваното пред настоящия състав определение № 41906 от 15.12.2025 г. за да остави без уважение жалбата на И. срещу посоченото по-горе определение в частта му за разноските се позовал на мотивите, изложени в него, а именно, че по делото е представено решение с рег. № 513005—191/02.10.2025 г. на Директора на СДВР, с което е разпоредено личните му данни да бъдат изтрити и поради жалбата му е недопустима, при което са налице предпоставките по чл. 143, ал. 3 АПК и жалбодателят следва да бъде осъден да заплати на ответника деловодни разноски, които в случая са юрисконсултско възнаграждение. Определението е неправилно. Вярно е, че жалбата е насочена срещу мълчалив отказ на Директора на СДВР да се произнесе по заявлението на И. за изтриване на личните му данни, който изцяло е удовлетворил искането му с решение, което макар и с дата ден предхождаща датата на подаване на жалбата до съда не е било съобщено на жалбодателя. В случая личните данни на И., обработвани от МВР са такива по чл. 42 от Закона за защита на личните данни, при което в случая са приложими разпоредбите на Директива (ЕС)2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпление и изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Рамково решение 2008/977 ПВР на Съвета (Директивата). При липсата на доказателства за наличие на хипотезата на чл. 42, ал. 3 ЗЗЛД в случая ОРДЗ не е приложим, а това следва и от разпоредбата на чл. 2, §1, б. „г“ ОРЗД. При това доколкото в чл. 16 Право на коригиране или изтриване на лични данни и ограничаване на обработката не е предвиден конкретен срок основателно е възражението на частния жалбодател, че в случая ответникът е следвало да се произнесе в срока по чл. 28 от Закона за Министерство на вътрешните работи. При така установеното настоящият състав намира, че в случая не са налице предпоставките по чл. 143, ал. 3 АПК, тъй като ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, а са налице тези по ал. 2 на цитирания законов текст. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, вместо което следва да бъде постановено ново, с което определение № 38785 от 21.11.2025 г., постановено по адм. дело №10964/2025 г. АССг бъде изменено в частта за разноските, СДВР да бъде осъдена да заплати на И. равностойността на направените от него деловодни разноски в размер на 1010 лв., от които заплатена държавна такса в размер на 10 лв. и 1000 лв. хонорар за един адвокат, в размер на 516,40 евро. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че неправилно съдът се е произнесъл по реда на чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, предвид въведената с ДВ бр. 63/2025 г. в сила от 05.08.2025 г. разпоредба на чл. 176а АПК. По изложените съображения и на основание чл. 176а, ал. 3 във вр. с чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение