Определение № 39 от 17.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 231/2020 г.

Производството е извънинстанционно - по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молбата на К. Ф. от [населено място], Република Северна Македония, (вх. № 152738/10.ХІІ.2019 г. по описа на СГС), съдържаща искането й за отмяна на влязлото в сила на 23.І.2018 г. решение на Софийския градски съд, ГК, с-в І-13, от 28.ХІІ.2017 г., постановено по гр. дело № 2490/2016 г., с което - на основание чл. 534 ТЗ, във вр. чл. 44 ЗЗД – тя е била осъдена, солидарно с другия ответник С. Ф., да заплати на ищцовото „МАЕТ” ООД-С. сума в размер на 87 449.27 лв., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от завеждане на делото (29.ІІ.2016 г.) и до окончателното й изплащане, както и 6 651 лв. съдебно-деловодни разноски в полза на търговеца. Искането на Ф. за отмяна на това осъдително решение е основано на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като се инвокират доводи, че вследствие нарушаване на съответните съдопроизводствени правила тя е била лишена от възможност да участва в производството по делото пред СГС: независимо от назначаването в процеса на неин особен представител и защото - предвид обстоятелството, че тя е лице, което няма обичайно местопребиваване в България – не й е бил връчен в лично качество препис от исковата молба на дружеството. Във връзка с преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5, предл. 1-во ГПК молителката сочи като сигурен момент на узнаване от нейна страна на влязлото в сила решение не СГС датата 11.ХІ.2019 г., когато й е била връчена т.нар. „Заповед за разполагане” (запор) от северномакедонския ЧСИ Г. С. по изпълнителен акт № 1380/2019 г., съгласно действащия в Република Северна Македония Закон за частното съдебно изпълнение. Фактът на това връчване е бил надлежно удостоверен с подписаната лично от молителката обратна разписка (известие за доставяне). По реда на чл. 306, ал. 3, изр. 3-то ГПК ответното по молбата за отмяна „МАЕТ” ООД-С. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта, така и по основателността на искането, отправено от К. Ф., претендирайки за оставянето му без разглеждане, алтернативно – без уважение. На основание представените към този отговор по опис писмени доказателства, от дружеството ответник се инвокират доводи, че преди пристъпването към принудително изпълнение срещу молителката е била проведена пред Основния граждански съд на Скопие процедура по екзекватура на влязлото в сила българско съдебно решение в Република Северна Македония, основаваща се на сключения междудържавен договор за правна помощ по граждански дела, в хода на която датата 31 май 2019 г. е била установена като такава на връчването на книжата по българското искане, а оттам – същата дата представлява сигурен момент на узнаването от страна на Ф. за влязлото в сила решение на СГС, чиято отмяна претендира. Инвокиран е довод, че доколкото сила на пресъдено нещо е била формирана и по влялото в сила решение ІВПП № 213/2019 г. на Основния граждански съд на Скопие, то в пределите на същата е било включено и категоричното и ясно установяване на датата, на която Ф. е узнала наличието и съдържанието на влязлото в сила решение от 28.ХІІ.2017 г., постановено по гр. д. № 2490/2016 г., І ГО – 13 по описа на СГС. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар да е подадена от надлежна страна в първоинстанционното исково производство пред Софийския градски съд по гр. дело № 2490/2016 г. и срещу негов акт /решение/, по който е била формирана сила на пресъдено нещо, молбата на К. Ф. от [населено място], Република Северна Македония за отмяна на същото – на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, се явява процесуално недопустима. Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните: Молбата на К. Ф. от Скопие се явява просрочена: като подадена извън пределите на преклузивния 3-месечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5, предл. 1-во ГПК, а съгласно чл. 64, ал. 1 ГПК процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда. В настоящата си молба за отмяна К. Ф. сочи като свой постоянен адрес такъв в Република Северна Македония, столицата Скопие,[жк], [улица]: обстоятелство, което е видно и от надлежно завереният от адвоката, неин пълномощник от САК, препис от личната й карта /на л. 41 от настоящето дело/. На този факт е основано твърдението й, че тя нямала качеството на лице с обичайно местопребиваване в Република България. В мотивите към приложеното решение на Основния граждански съд на Скопие от 18.VІ.2019 г. по дело ІВПП № 213/19 г. за уважаване искането на „МАЕТ” ООД-С. за екзекватура на влязлото в сила българско осъдително решение, е било констатирано, че с оглед обстоятелството, че ответницата в това нарочно производство К. Ф. от Скопие не е уведомила този Основен гр. съд за промяна на местожителството си, искането на българския търговец от 3.V.2019 г. за признаване и допускане изпълнението на влязлото в сила решение на СГС, чиято отмяна тя претендира, ведно с приложените към него доказателства „регулярно е предоставено до опонента К.Ф. чрез обява на съдебното табло за обяви (аналог на чл. 129, ал. 2 ГПК – бел. на ВКС ) на ден 22.05.2019 г. и се счита, че същите са приети след изтичането на 8 дни от деня на обявата на съдебното табло за обяви на ден 31.05.2019 г.”, което следвало от смисъла на законните разпоредби на чл.чл. 125, 129 и 130 от приложимия процесуален закон на Република Северна Македония. Следователно налице е сигурна дата на фингираното узнаване на процесното влязло в сила осъдително първоинстанционно решение на СГС, а именно 31 май 2019 г., поради което 3-месечният преклузивен срок за подаване на настоящата молба за отмяна следва да се счита изтекъл на 2.ІХ.2019 г. /присъствен ден, понеделник/. Определящо за този решаващ правен извод на настоящия състав на ВКС е наличието на Договор за правна помощ по граждански дела между Република България и Република Македония, в сила от 7.ІV.2002 г., предвиждащ в Раздела „Ред за признаване и изпълнение на съдебни решения” правилото по чл. 22, ал. 1, че това признаване и изпълнение „се осъществява от съда на Договарящата страна, към който е отправена молбата, по начин, установен от националното законодателство на тази Договаряща страна”. В заключение, установеният с категоричност в настоящето извънинстанционно производство факт на смъртта на „солидарно задължения” С. Ф., настъпила на 6.ІІ.2014 г., т.е. преди подаване на исковата молба, по която е било образувано гражданското дело, приключено с влязлото в сила решение на СГС, по никакъв начин не се отразява върху преценката за недопустимост /като просрочена/ на подадената от настоящата молителка молба за отмяната на този съдебен акт на основанието по т. 5 на чл. 303, ал. 1 ГПК. (В частта му за осъждането на покойния към датата на завеждане на делото С. Ф. Основният граждански съд в Скопие е отхвърлил искането на българското търговско дружество за екзекватура на влязлото в сила решение на СГС в Република Северна Македония на основанието по чл. 23, б. „ в ” от Договора за правна помощ по граждански дела между двете държави). Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение