Определение № 102 от 27.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 674/2019 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Постъпила е молба от „ТРАНССОФТ И СИЕ“ЕООД, представлявано от управителя П. Т. Г., за отмяна на решение № 62/27.04.2018г. по гр.д. № 493/2017г. на РС-Поморие и на решение № 72/19.10.2018г. по гр.д. № 1161/2018г. на БОС, с което се потвърждава първоинстанционното решение на РС-Поморие. В молбата се излагат доводи, че в хода на висящия процес е настъпила промяна в едноличния собственик на капитала и на управителя на ООД, в който смисъл е била подадена молба по гр.д. № 1161/2018г. на БОС за отлагане на делото и за даване на възможност на новия управител П. Т. Г. да организира защитата на дружеството, но молбата не е била уважена. Молителят счита, че неуважаването на молбата поставя П. Г. в условията на чл.304 ГПК – спрямо него и дружеството, чийто едноличен собственик на капитала се явява той, решенията на ПРС и на БОС имат сила, макар че е отказана възможността за реална защита по делото. Освен това се твърди, че са открити нови доказателства – споразумения от 02.01.2014г. и от 30.01.2014г., които обективират извънсъдебно признание на насрещната страна за наличието на претендираните вземания и които не са могли да бъдат известни на молителя, поради което се иска отмяна на двете посочени по-горе решения. Ответникът по молбата „Многопрофилна болница за активно лечение – Поморие“ЕООД оспорва в писмения си отговор нейната допустимост, поради просрочието й, и основателността й. С оглед проверка допустимостта на молбата за отмяна съставът на ВКС с определение от 02.04.2019г. е дал указания на молителя в едноседмичен срок от съобщението да уточни: дали поддържа твърдение, че постановяването и на кое конкретно решение /на РС-Поморие или на БОС, или и на двете/ е без участието на трето лице по смисъла на чл.304 ГПК и кое е това трето лице, или поддържа, че решението на РС-Поморие или на БОС, или и двете решения, са постановени при осъществяване на някоя от хипотезите на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, като точно и мотивирано изложи конкретни обстоятелства за това. Ако се позовава на отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, да уточни искането си към настоящата инстанция отмяна на кое от посочените решения иска, като съобрази според конкретизираните си твърдения нарушението пред кой съд се отнася; на осн. чл.305, т.1 вр. чл.303, ал.1, т.1 ГПК за проверка спазване на преклузивния срок за подаване на молбата за отмяна, да въведе твърдения при какви обстоятелства и кога е узнал за двете нови доказателства. С молба от 24.04.2019г. в рамките на преклузивния срок молителят уточнява, че се поддържат основанията по чл.304 ГПК и чл.303, ал.1, т.5 ГПК, тъй като управителят на дружеството-молител е узнал за датата на откритото съдебно заседание пред въззивния съд едва пет дни преди същото, но въпреки това не му е била дадена възможност да организира защитата си. Също така твърди, че две седмици преди подаване на молбата за отмяна управителят на дружеството е разбрал за съществуването на новите писмени доказателства – две споразумения от 02.01.2014г. и от 30.01.2014г. Във връзка с горното и на осн. чл.307, ал.1 ГПК настоящият състав на ВКС намира следното: С решение № 62/27.04.2018г. по гр.д. № 493/2017г. на РС-Поморие е отхвърлен искът на молителя срещу „Многопрофилна болница за активно лечение – Поморие“ЕООД за заплащане на сумата от 13 980лв., от които 8580лв. – дължими по договор от 03.02.2014г. за абонаментен сервиз на локалната компютърна мрежа и локален сървър и 5400лв. – дължими по договор от 03.02.2014г. за абонаментна поддръжка на системен софтуеър, изграждане на хостинг и поддръжка на УЕБ страница, сключен с „Лукстрейд“ООД, което дружество е прехвърлило това вземане на ищеца с договор за цесия от 29.11.2016г. Срещу решението е била подадена въззивна жалба от „ТРАНССОФТ И СИЕ“ЕООД, чрез процесуалния представител адв.С., упълномощен от управителя на посоченото дружество още в първата инстанция с пълномощно, приложено към исковата молба. С молба от 19.09.2018г., подадена от „ТРАНССОФТ И СИЕ“ЕООД, представлявано от новия управител П. Г., е било изложено, че последният е нов едноличен собственик и управител на въззивника; били са потвърдени всички извършени от адв.С. действия, вкл. и по подаване на въззивна жалба и е било поискано отлагане на заседанието за 25.09.2018г. по делото на БОС за организиране на защитата на страната по делото. Молбата не е била уважена. С решение № 72/19.10.2018г. по гр.д. № 1161/2018г. БОС е потвърдил първоинстанционното решение на РС-Поморие. Молителят е търговско дружество - „ТРАНССОФТ И СИЕ“ЕООД. Същото на осн. чл.63, ал.3 ТЗ е самостоятелен субект на правото, различен от неговия управител и от лицето, явяващо се едноличен собственик на капитала. Не съществува хипотеза, в която дружеството едновременно да е страна в производството, по което е постановено съдебното решение, чиято отмяна се иска, и да се яви трето лице по смисъла на чл.304 ГПК. От друга страна твърдението, че П. Г. е нов управител и едноличен собственик на капитала на „ТРАНССОФТ И СИЕ“ЕООД и поради това се явява трето лице по смисъла на чл.304 ГПК, не може да бъде проверено в настоящето производство, защото то е образувано по молба за отмяна, подадена от дружеството, а не по молба за отмяна, подадена от физическото лице П. Г.. Молбата за отмяна по чл.304 ГПК е предвидена в защита на третото неучаствало като страна в исковия процес лице, притежаващо качеството „необходим другар“. Само това трето лице може да се позове на соченото нарушение и да иска отмяна по реда на чл.304 ГПК. Подадена от друго лице молба за отмяна на посоченото основание ще се яви в защита на чужди права и ще е недопустима. С оглед на изложеното молбата за отмяна на осн. чл.304 ГПК е неодопустима и следва да се остави без разглеждане. В останалата си част на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК молбата за отмяна е допустима – изхожда от легитимирана страна, насочена е срещу акт на съда, който подлежи на извънреден контрол по реда на Глава 24 от ГПК, и е подадена в законоустановения тримесечен срок по чл.305, ал.1 от ГПК предвид датата на узнаване на съдебното решение на БОС и датата на узнаване от молителя на съществуване на новите писмени доказателства. Производството по делото в тази част следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, съобразно чл.307, ал.2 ГПК. Водим от горното, съдът