Решение № 9320 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2140/2019 г.

Решение № 9320 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2140/2019 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на О. Петров, подадена чрез адв. Йовчев, срещу решение № 2611 от 10.12.2018 г. по адм. дело № 1886/2017 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № Р-16001616002719-091-001/14.03.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 323 от 06.06.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" – Пловдив, в частта, с която на Петров са определени следните задължения за данъци и осигурителни вноски, ведно със съответните лихви за забава: годишен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 3 745, 60 лв. и начислени лихви в размер на 2 245, 65 лв.; годишен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 5 327, 32 лв. и начислени лихви в размер на 2 641, 97 лв.; годишен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 4 217, 39 лв. и начислени лихви в размер на 1 659, 07 лв.; годишен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 4 070, 69 лв. и начислени лихви в размер на 1 187, 79 лв.; вноски за Държавното обществено осигуряване /ДОО на самоосигуряващо се лице за 2011 г. в размер на 852, 61 лв. и начислени лихви в размер на 568, 93 лв.; вноски за Здравно осигуряване /ЗО на самоосигуряващо се лице за 2011 г. в размер на 532, 88 лв. и начислени лихви в размер на 292, 22 лв.; вноски за ДЗПО - Универсален пенсионен фонд на самоосигуряващо се лице за 2011 г. в размер на 333, 05 лв. и начислени лихви в размер на 222, 25 лв.; вноски за ДОО на самоосигуряващо се лице за 2012 г. в размер на 956, 63 лв. и начислени лихви в размер на 454, 90 лв.; вноски за ЗО на самоосигуряващо се лице за 2012 г. в размер на 597, 89 лв. и начислени лихви в размер на 266, 67 лв.; вноски за ДЗПО - Универсален пенсионен фонд на самоосигуряващо се лице за 2012 г. в размер на 373, 68 лв. и начислени лихви в размер на 177, 70 лв.; вноски за ДОО на самоосигуряващо се лице за 2013 г. в размер на 1 423, 89 лв. и начислени лихви в размер на 462, 90 лв.; вноски за ЗО на самоосигуряващо се лице за 2013 г. в размер на 889, 93 лв. и начислени лихви в размер на 289, 30 лв.; вноски за ДЗПО - Универсален пенсионен фонд на самоосигуряващо се лице за 2013 г. в размер на 556, 21 лв. и начислени лихви в размер на 180, 81 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът неправилно не е кредитирал заключенията на изслушаните по делото експертизи. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и определяне на данъчните задължения съобразно приетото заключение на ССчЕ. Ответникът - Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не взема становище. На 25.04.2019 г. е постъпила писмена защита от юрк. Панова, в която са изложени доводи за неоснователност на касационната жалба, както и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Предмет на обжалване пред Административен съд – Пловдив е бил Ревизионен акт № Р-16001616002719-091-001/14.03.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 323 от 06.06.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" – Пловдив, в частта, с която на О. Петров са определени следните задължения за данъци и осигурителни вноски, ведно със съответните лихви за забава: годишен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 3 745, 60 лв. и начислени лихви в размер на 2 245, 65 лв.; годишен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 5 327, 32 лв. и начислени лихви в размер на 2 641, 97 лв.; годишен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 4 217, 39 лв. и начислени лихви в размер на 1 659, 07 лв.; годишен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 4 070, 69 лв. и начислени лихви в размер на 1 187, 79 лв.; вноски за Държавното обществено осигуряване /ДОО на самоосигуряващо се лице за 2011 г. в размер на 852, 61 лв. и начислени лихви в размер на 568, 93 лв.; вноски за Здравно осигуряване /ЗО на самоосигуряващо се лице за 2011 г. в размер на 532, 88 лв. и начислени лихви в размер на 292, 22 лв.; вноски за ДЗПО - Универсален пенсионен фонд на самоосигуряващо се лице за 2011 г. в размер на 333, 05 лв. и начислени лихви в размер на 222, 25 лв.; вноски за ДОО на самоосигуряващо се лице за 2012 г. в размер на 956, 63 лв. и начислени лихви в размер на 454, 90 лв.; вноски за ЗО на самоосигуряващо се лице за 2012 г. в размер на 597, 89 лв. и начислени лихви в размер на 266, 67 лв.; вноски за ДЗПО - Универсален пенсионен фонд на самоосигуряващо се лице за 2012 г. в размер на 373, 68 лв. и начислени лихви в размер на 177, 70 лв.; вноски за ДОО на самоосигуряващо се лице за 2013 г. в размер на 1 423, 89 лв. и начислени лихви в размер на 462, 90 лв.; вноски за ЗО на самоосигуряващо се лице за 2013 г. в размер на 889, 93 лв. и начислени лихви в размер на 289, 30 лв.; вноски за ДЗПО - Универсален пенсионен фонд на самоосигуряващо се лице за 2013 г. в размер на 556, 21 лв. и начислени лихви в размер на 180, 81 лв. За да отхвърли жалбата на О. Петров, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Съдът е констатирал, че основата за облагане с данък върху доходите е определена по особения ред на чл. 122 ДОПК, поради наличието на хипотезите на т. 2 и т. 7 от ал. 1 на същата разпоредба. След извършен анализ на относимите към ревизирания субект обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК е установено несъответствие на паричните средства за 2010 г. в размер на 37 456, 04 лв., за 2011 г. в размер на 54 991, 75 лв., за 2012 г. в размер на 44 102, 12 лв. и за 2013 г. в размер на 43 576, 97 лв., което основно е формирано от извършени разходи за строителство на сграда – "Къща за гости Петрови" – с. Равда. В хода на ревизията, на основание чл. 63 ДОПК е възложено изготвянето на експертиза за определяне себестойността на извършеното строителство на сграда, представляваща къща за гости с търговски обекти на партерния етаж и подземен гараж, находяща се в с. Равда. Същата е определена общо в размер на 708 524 лв. без ДДС /вкл. периода 2007 г. – 2014 г./. Установено е, че Петров е извършвал строителство на сграда в с. Равда в режим на СИО, без да е имал декларирани и получени доходи в такива размери. Въз основа на събраните доказателства, органите по приходите са приели, че към 01.01.2010 г. ревизираното лице не разполага с налични парични средства в брой с доказан произход, тъй като строителството на сграда в с. Равда, ул. "Русалка" № 1 започва през 2007 г. и приключва през 2014 г., както и обстоятелството, че подземният гараж и партерният етаж с магазини и заведения се финансира от О. и М. Петрови. След извършен анализ на всички представени документи, писмени обяснения, декларации, отговори от направени запитвания до трети лица, получена информация от други контролни органи, е констатирано несъответствие на извършените разходи с получените доходи и доказаните ресурси за ревизираните данъчни периоди - наличие на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. След извършения анализ, ревизията е определила данъчна основа за облагане с данък върху дохода въз основа на установените недекларирани доходи, след приспадане на дължимите ЗОВ. Върху така изчислената годишна данъчна основа са определени и задълженията, а именно: за 2010 г.: при извършена съпоставка на доходите на ревизираното лице с направените от него разходи е установено несъответствие на разходите спрямо доходите в размер на 37 456, 04 лв. На лицето не са установени дължими вноски за ЗОВ, предвид на което и несъответствието е прието за данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. Върху данъчната основа е определен допълнително данък в размер на 3 745, 60 лв., ведно с начислените лихви в размер на 2 245, 65 лв.; за 2011 г.: при извършена съпоставка на доходите на ревизираното лице с направените от него разходи е установено несъответствие на разходите спрямо доходите в размер на 54 991, 75 лв. На лицето са установени дължими вноски за ЗОВ в общ размер на 1 768, 54 лв., като след приспадането им е определена данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 53 273, 21 лв. Върху данъчната основа е определен допълнително данък в размер на 5 327, 32 лв., ведно с начислените лихви в размер на 2 641, 97 лв.; за 2012 г.: при извършена съпоставка на доходите на лицето с направените от него разходи е установено несъответствие на разходите спрямо доходите в размер на 44 102, 12 лв. На лицето са установени дължими вноски за ЗОВ в общ размер на 928, 20 лв., като след приспадането им е определена данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 42 173, 91 лв. Върху данъчната основа е определен допълнително данък в размер на 4 217, 39 лв., ведно с начислените лихви в размер на 1 659, 07 лв.; за 2013 г.: при извършена съпоставка на доходите на лицето с направените от него разходи е установено несъответствие на разходите спрямо доходите в размер на 43 576, 97 лв. На лицето са установени дължими вноски за ЗОВ в общ размер на 2 870, 73 лв., като след приспадането им е определена данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 40 706, 94 лв. Върху данъчната основа е определен допълнително данък в размер на 4 070, 69 лв., ведно с начислените лихви в размер на 1 187, 79 лв. Авансовите вноски за ДОО и ДЗПО - УПФ са определени върху минималния годишен размер на осигурителния доход съгласно ЗБДОО за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. Вноските за ЗОВ за годишно изравняване са определени върху разликата между максималния годишен размер на осигурителния доход за всяка една от годините в размер на 24 000 лв. и осигурителния доход, за който през всяка една от годините са се дължали авансово осигурителни вноски. Органите по приходите са приели, че доколкото събраните в хода на ревизионното производство доказателства не дават основание за противното, то ревизираното лице е извършвало трудова дейност, за която на основание чл. 6, ал. 8 КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО дължи осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице. Така, ревизиращите органи са определили и следващите се задължения за внасяне на осигурителни вноски на ревизираното лице и начислените лихви за несвоевременното разчитане с бюджета, а именно вноски за ДОО на самоосигуряващо се лице; вноски за ЗО на самоосигуряващо се лице, вноски за ДЗПО - УПФ на самоосигуряващо се лице за процесните ревизирани периоди на 2011 г., 2012 г. и 2013 г., ведно с начислени лихви. Съдът е обсъдил приетата по делото СТЕ, която потвърждава констатациите на органите по приходите, че строителството на къщата за гости е приключило през 2014 г., а не 2009 г., в каквато насока са били доводите на лицето. Съдът не е кредитирал приетото заключението на СОЕ, като е приел същото за необосновано, некореспондиращо с останалите доказателства по делото и в голямата си част основано на предположения и недоказани твърдения на жалбоподателя, липса на проектно-сметна документация за сградата, както и неприлагане на методите за определяне на пазарна стойност на имота, регламентирани в Наредба № Н – 9 от 14.08.2006 г. на министъра на финансите за реда и начина за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Обосновал е извод, че чрез приетите по делото експертизи, вкл. и показанията на св. Грудев и Даилов, не са опровергани констатациите на органите по приходите относно извършването на определени СМР по строителството на сграда /къща за гости в с. Равда/ през процесните години, остойностяването им чрез експертна оценка в хода на ревизионното производство и оттам наличието на превишение на разходите над доказаните доходи. Въз основа на събраните в хода, както на ревизията, така и в съдебното производство доказателства, съдът е приел за доказано, че при ревизията за ревизираното лице е установено несъответствие на разходите спрямо доходите за процесните години като те са основно в разходите за строителство на къща за гости, поради което данъчната основа правилно е определена при условията на чл. 122-124 ДОПК, като са съпоставени приходите и разходите за 2010 г. – 2013 г. при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. Съдът е приел за неоснователна жалбата и в частта на установените по реда на чл. 124а ДОПК ЗОВ за процесните периоди. Решението е правилно. В случая няма спор по фактите, които правилно са установени от административния съд. Не са допуснати твърдените от касатора процесуални нарушения, които да налагат отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане. Не са допуснати нарушения на чл. 202 ГПК при обсъждане заключенията на СОЕ и ССчЕ. Обоснован, с оглед представените по делото доказателства, е изводът за наличие на хипотезите на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. Както в хода на административното производство, така и в съдебното, ревизираното лице не е ангажирало доказателства, въз основа на които да бъде установена липса на превишение на разходите над приходите за процесните 2010 г. – 2013 г. Това несъответствие е формирано от извършени разходи за строителство на сградата "Къща за гости Петрови" – с. Равда, като стойността на тези разходи правилно съдът е приел, че следва да бъдат остойностени съгласно експертната оценка, изготвена в хода на ревизията. По този начин несъответствието между разходите и имущественото състояние на касатора правилно и законосъобразно е определено като данъчна основа, върху която са установени задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. Неоснователни са и оплакванията във връзка с некредитиране на ССЕ и по-конкретно невъзприемането на коефициента на заетост според данните по НСИ. Съдът коректно е отнесъл ставките на данъка и на ЗОВ към определения от него размер на данъчната основа и на окончателния осигурителен доход по данъчни периоди. В тази част решението е съответно на чл. 124а ДОПК, чл. 6, ал. 8 КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО. По тези съображения следва да бъде прието, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1915, 84 лева, определен на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,