Определение № 1709 от 16.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 847/2026 г.

Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, на В. Е. С., украински гражданин, подадена чрез адв. Д. Ялъмов, член на САК, против Определение № 1629 от 17.12.2025 г., постановено по административно дело № 1320/ 2025 г. по описа на Административен съд София- област (АССО). От жалбоподателя се излагат доводи за неправилност на определението, поради това, че са допуснати процесуални нарушения и съществени грешки от първостепенния съд. Посочва се, че определението е незаконосъобразно и неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Иска се отмяна на оспореното определение и да се върне делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна– Министър на правосъдието, чрез процесуалните представители- главен юрисконсулт Иванова и Соколова, в писмено становище оспорва частната жалба като недоказана и неоснователна и моли оспореното определение да бъде оставено в сила, като допустимо, валидно и правилно. Върховният административен съд, трето отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл.230 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното определение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима– преждевременно подадена жалбата на В. Е. С., украински гражданин срещу мълчалив отказ на Министъра на правосъдието да се произнесе по молба за придобиване на българско гражданство по преписка № 327/ 2025 г. и производството по делото е прекратено. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, за безспорно, че жалбоподателят С. е подал молба за придобиване на българско гражданство по реда на чл.15, ал.1, т.3 от Закона за българско гражданство- родител български гражданин в Министерство на правосъдието, като молбата е регистрирана на 17.01.2025 г. Приел за безспорно, че след провеждане на интервю и експертен преглед на представените документи в дирекция "Българско гражданство" е образувана преписка с № 327/ 2025 г. за придобиване на българско гражданство. От представената преписка било установено, че е проведена задължителната съгласувателна процедура с Държавна агенция "Национална сигурност", като е получено становище от 19.06.2025 г. Адм. съд установил, че липсват данни за изпълнение на законовото изискване за провеждане на съгласувателна процедура с Министерство на вътрешните работи, като по изпратената на 25.02.2025 г. от МП кореспонденция, отговор от МВР не е постъпил. Посочил, че първоначалната молба за придобиване на българско гражданство е постъпила в МП на 17.01.2025 г., като от тази дата започвало да тече срокът по чл. 35, ал. 2 ЗГР. Към датата на депозиране на жалбата 08.12.2025 г., въз основа на която е образувано делото не е изтекъл дванадесет месечният срок за произнасяне на министъра на правосъдието. Именно поради това съдът приел, че жалбата е преждевременно подадена и като такава е недопустима, поради което я оставил без разглеждане и прекратил образуваното съдебно производство. Обжалваното определение е ПРАВИЛНО. При постановяването му не са допуснати релевираните с частната жалба нарушения, които да съставляват основания за отмяната му. Съобразно нормата на чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за българското гражданство министърът на правосъдието прави предложение за издаване на указа по чл. 34 в срок до дванадесет месеца- по молбите за придобиване на българско гражданство по натурализация, каквато е молбата, подадена от жалбоподателя. Разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от ЗБГ ясно и категорично регламентира, че сроковете по чл. 35, ал. 1 от Закона за българското гражданство текат от постъпването на молбата или предложението в Министерството на правосъдието, съответно от датата на отстраняване на нередовностите. В случая няма спор, че първоначалната молба за придобиване на българско гражданство е постъпила в министерство на правосъдието на 17.01.2025 г. От тази дата започва да тече срокът по чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗБГ и очевидно и по аргумент от чл. 35, ал. 2 от ЗБГ, към датата на депозиране на жалбата, въз основа на която е образувано делото пред АССО – 08.12.2025 г. дванадесет месечният срок за произнасяне с акт на министъра на правосъдието не е изтекъл. Следователно, анализът на събраните доказателства правилно налага извод, че жалбата е преждевременно подадена, тъй като не е изтекъл срокът, в който Министъра на правосъдието трябва да се произнесе по подадената молба за придобиване на българско гражданство, поради което същата правилно е оставена без разглеждане– като процесуално недопустима, а производството по делото – прекратено. Неоснователни са твърденията в жалбата, че срокът за произнасяне е деветмесечен. Срокът по чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗБГ се отнася до молбите на лица от български произход за придобиване на българско гражданство по натурализация, т.е. когато молбата е подадена на основание чл. 15, ал. 1. т. 1 от ЗБГ. Молбата на В. С., видно от преписката, е с правно основание чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗБГ /родител български гражданин/ и за нея е приложим дванадесетмесечния срок по чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗБГ. Действително в подадената молба е посочено, като основание – „родител баща ми е българин и е от български произход“. В същата графа е подчертано, като основание на искането „родител български гражданин“. Видно и от извлечението от информационната система на МП, преписката е заведена с правно основание чл. 15, ал.1, т. 3 от ЗБГ, а именно родител български гражданин. Заявителят е бил наясно, както с посоченото правно основание в подадената молба, така и с реда, който е възприет от МП за разглеждане на молбата, тъй като има осигурен достъп до електронната система на МП, от която е видно на кое правно основание и по какъв ред ще се разгледа молбата. Освен това в случая не може да се претендира настъпване на мълчалив отказ, защото адм. орган няма задължение за издаване на индивидуален адм. акт. Поради това, правилно административният съд е приел, че в случая жалбата е недопустима като преждевременно подадена, поради и което обосновано е прекратил производството по нея. Въз основа на изложеното, определението като правилно, следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.1, вр. с чл.236 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,