Определение № 1751 от 10.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1112/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр.1 вр. чл.248, ал.3, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. К. И. и И. А. И., чрез процесуалния им представител адв. М. М. срещу определение № 89/08.02.2024 г., постановено от Окръжен съд Монтана по в.гр.д. № 345/2022 г., с което е оставена без разглеждане молбата им с правно основание чл.248 ГПК за допълване на решението на въззивния съд от 14.12.2023 г. в частта за разноските, като недопустима. Жалбоподателите поддържат, че като е оставил без разглеждане молбата с правно основание чл.248 ГПК, въззивният съд се е произнесъл без да съобрази изложените от ВКС в производството по чл.288 ГПК мотиви относно оплакванията на ищците – настоящи жалбаподатели, изложени в касационната им жалба срещу въззивното решение в частта за разноските. Насрещната страна – „НЕТ-СЪРФ.НЕТ“ ООД, чрез адв. В. изразява становище за неоснователност на частната жалба, като поддържа, че обжалваното определение на Окръжен съд Монтана е правилно и е съобразено с разрешението, дадено в т.11 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, според което претенцията за разноски по чл.80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в заседанието, в което приключва разглеждането на делото пред съответната съдебна инстанция, а в случая процесуалният представител на ищците не заявил искане за присъждане на разноски и не е представила списък по чл.80 ГПК, поради което не може да иска изменение на въззивното решение в частта за разноските. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след преценка на данните по делото, доводите на жалбоподателя и възраженията на насрещната страна приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по арг. от чл.248, ал.3, изр. 2 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения: С решение № 320/14.12.2022 г., постановено по в.гр.д. № 345/2022 г., Окръжен съд Монтана, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от ищците – настоящи жалбоподатели искове за заплащане на неимуществени вреди на всеки един над сумата 43 354 лв. до сумата от 73 354 лв. и за имуществени вреди на всеки един над сумата 1 509,87 лв. до сумата от 3 019,74 лв., както е намалил и присъденото на основание чл.38, ал.2 ЗА на адв. М. адвокатско възнаграждение над сумата 3 176,54 лв. до присъденото такова от 4 470,36 лв., присъдил е допълнително разноски на ответника за първоинстанционното производство съобразно изхода на спора и разноски за въззивното производство. С определение № 3860 от 4.12.2023 г. по гр.д. № 1324/2023 г., състав на III г.о. на ВКС, не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.200 КТ за заплащане на неимуществени вреди за разликите над 43 354 лв. до предявените размери от по 250 000 лв., а касационната жалба в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.200 КТ за заплащане на имуществени вреди, е оставена без разглеждане като процесуално недопустима. В касационната жалба, ищците - настоящи жалбоподатели са направили оплаквания за неправилност на въззивното решение и в частта за съдебните разноски с искане за неговото изменение, което по своя характер представлява молба по чл.248 ГПК. В този смисъл са и изложените мотиви в определението по чл.288 ГПК от съставът на III г.о на ВКС, а именно че оплакванията в касационната жалба за неправилно присъдени с въззивното решение разноски не са годен предмет на касационен контрол в това производство, а извън това, самостоятелно – само когато страната е изчерпала предвидения в чл.248 ГПК процесуален ред за защита, т.е. когато молбата е разгледана от въззивния съд по реда на чл.248, ал.1, изр.1 ГПК и постановеното от него определение вече подлежи на самостоятелно обжалване по реда на чл.274, ал.2 вр. чл.248, ал.3, изр.2 ГПК пред ВКС. В този смисъл неправилно въззивният съд е приел, че с искане за изменение на постановеното от него решение в частта за разноските, е сезиран едва с молбата на жалбоподателите от 28.12.2023 г., тъй като такова искане е обективирано още в касационната жалба от 09.02.2023 г. и съответно е в срока по чл.248, ал.1 ГПК С оглед изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на въззивния съд за разглеждане на искането на ищците по чл.248 ГПК, обективирано в касационната им жалба и което последните поддържат видно от молбата им от 28.12.2023 г., депозирана след проведеното пред ВКС производство по чл.288 ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,