Определение № 6329 от 09.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5695/2026 г.

ВАСШесто отделение09.06.2026 г.докладчик Ирина Кюртева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 4673 от 16.04.2026 г., постановено по адм. дело № 857 от 2026г. по описа на Административен съд – Варна. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ИРИНА КЮРТЕВА /п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. А. М., [ЕГН], чрез процесуалния си представител адв. П. Белчев, против Определение № 4673 от 16.04.2026 г., постановено по адм. дело № 857 от 2026г. по описа на Административен съд – Варна, с което на осн. чл.159, т.1 от АПК е прекратено производството по жалбата му срещу Писмо изх. № 06-94Д-00-0320-1/12.03.2026 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - гр. Враца. Частният жалбоподател релевира доводи за неправилност на постановеното определение, като се иска неговата отмяна и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – директорът на РД "Социално подпомагане" – Враца, в представено писмено становище оспорва частната жалба с доводи за нейната неоснователност. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като извърши служебна проверка по допустимостта на частната жалба, намира, че същата за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – Варна е образувано по жалба на Д. А. М. срещу Писмо изх. № 06-94Д-00-0320-1/12.03.2026 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане(РДСП) - гр. Враца, с което е отказано преразглеждането на оценката на случая и плана за действие по отношение на детето му Т. Д. М.. С обжалваното определение, съдът е приел, че обжалваното писмо не представлява годен за обжалване административен акт. Същото има характер на уведомително писмо, което не засяга права и законни интереси на жалбоподателя. От своя страна, докладът за оценка, респ. планът за действие също не представляват административни актове по смисъла на чл.21, ал.1-3 от АПК. Те са актове, подготвящи и планиращи прилагането на мерки за закрила на детето съобразно чл.4 от ЗЗДт и чл.18 от ППЗЗДт, чиято цел е да бъдат защитени и гарантирани основните права на детето, но не са равностойни на самите мерки. По тези съображения и на основание чл. 159, т. 1 АПК съдебното производство е прекратено. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 21 от Закона за закрила на детето, Дирекция "Социално подпомагане" определя и провежда конкретни мерки по закрила на децата и контролира изпълнението им (т. 2); извършва проверки по жалби и сигнали за нарушаване на правата на децата и дава задължителни предписания за отстраняването им при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона (т. 3) и при нужда сигнализира полицията, прокуратурата и съда за предприемане на незабавни действия за защита на децата (т. 10). Разпоредбите на чл. 18, ал. 2 и ал. 4 от ППЗЗДт предвиждат, че мерките по чл. 23 от ЗЗДт се прилагат съгласно изготвен план за действие, а при отказа от сътрудничество от страна на родител по предложение на социалния работник, водещ случая директорът на Дирекция "Социално подпомагане" издава задължително предписание, което представлява индивидуален административен акт и подлежи на обжалване по реда на АПК. С Писмо изх. № 06-94Д-00-0320-1/12.03.2026 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - гр. Враца – предмет на оспорване в първоинстанционното производство, Д. М. е уведомен, че поради липса на промени в обстоятелствата по отношение на управление на случая с дъщеря му Т. Д. М., не следва да бъде извършен преглед на оценката на случая и плана за действие. Планът за действие касае план за работа с детето и заложени краткосрочни цели и дейности. Преценката дали актът подлежи на оспорване задължително се свързва с изследване характера на същия и в частност дали има белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1-4 от АПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 от АПК индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Видно от съдържанието на писмото, същото не съдържа властническо волеизявление на административен орган, от което да произтичат права и задължения, или непосредствено да се засягат права, свободи или законни интереси. Отсъствието на който и да е от очертаните в хипотезите на чл.21 АПК от закона същностни белези, какъвто е настоящият случай, сочи на недопустимост на търсената по реда на това съдебно административно производство защита. Съдържащото се в писмото изявление няма правопораждащ, правопогасяващ или правозасягащ ефект, не създава права и задължения за жалбоподателя, нито засяга правната му сфера и не притежава задължителния характер на предписанията, които притежават белезите на индивидуален административен акт. Уведомлението до жалбоподателя за отказът да се преразгледа планът за действие не съдържа властническо волеизявление на административен орган или овластен от закон за това орган или организация, по силата на което да възникват права или задължения за оспорващия, а има единствено уведомителен характер. Процесното писмо не представлява и отказ за издаване на индивидуален административен акт, който съгласно легалната дефиниция на чл. 21, ал. 1 от АПК е приравнен на такъв акт. Изложените в обратната насока възражения на частния жалбоподател са неоснователни. С оглед съдържанието на писмото, правилно е прието, че същото не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, поради което не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Определението като законосъобразно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

Цитирани разпоредби

12