Определение № 50099 от 17.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 2608/2021 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на П. Д. К. – ищец по делото, чрез процесуалния му представител адв.П. Смолички, за допълване на основание чл. 248 ал. 1 ГПК на постановеното по делото определение по чл. 288 ГПК с осъждане на насрещната страна – ЗК“Лев инс“АД да му заплати направени в касационното производство разноски в размер на 4000 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение за защита срещу подадената от дружеството насрещна касационна жалба. Ответникът по молбата за допълване – ЗК“Лев инс“АД, я е оспорил с искане същата да бъде оставена без уважение по съображения за недължимост на претендираните разноски. Настоящият състав на Върховен касационен съд Търговска колегия Второ отделение намира молбата за допустима, но неоснователна. Видно от данните по делото, касационното производство е било образувано по подадена от ищеца К. касационна жалба срещу частта от въззивното решение, постановено от Софийски апелативен съд по гр.д.№349/21 г., с която е потвърд0ено първоинстанционното решение, отхвърлящо предявения от него иск по чл.432 ал.1 КЗ за разликата над присъденото му застрахователно обезщетение от 80 000 лв. до претендирания от него размер от 160 000 лв. Застрахователното дружество е подало насрещна касационна жалба, с която е обжалвало частта от въззивното решение, потвърждаваща първоинстанционния съдебен акт в осъдителната му част. С постановено по реда на чл. 288 ГПК определение №50018/31.01.2023г. настоящият състав е отказал да допусне по подадената касационна жалба обжалване пред касационната инстанция на въззивното решение, като е оставил без разглеждане подадената насрещна касационна жалба, съгласно нормата на чл. 287 ал. 4 ГПК. При тези обстоятелства, доколкото изходът на касационното производство, представлява произнасяне с отказ да бъде допусната до разглеждане по същество касационната жалба на молителя и липса на произнасяне по допускането на насрещната касационна жалба, различно следва да бъде и произнасянето по разноските. С оглед този изход на делото разноски се дължат само на ответника по касационната жалба, но не и на ответника по подадената от последния насрещна касационна жалба. Същата не сезира самостоятелно касационната инстанция, представлява само защитно средство срещу подадената касационна жалба и разглеждането ѝ е в условията на евентуалност, тъй като зависи от допускането до разглеждане по същество на касационната жалба. Несбъдването на последното вътрешнопроцесуално условие води до липса на основание за произнасяне по реда на чл.78 ГПК във връзка с нея и до възлагане на направените по повод на насрещната касационна жалба разноски в тежест от всяка от страните така, както са понесени. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана в определения по т.д. № 2003/2019г. на I т.о., по т.д. № 289/2017 г. на I т.о., по т.д. № 744/2019 г. на I т.о., по т.д.№423/2022 г. на I т. о.,по гр. д. № 175/2021 г. на III г.о. и др. Поради изложеното, молбата на П. Д. К. следва да бъде оставена без уважение. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд Търговска колегия Второ отделение