Определение № 27 от 13.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7383/2014 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. И. Д., [населено място], срещу разпореждане № 8901 от 06.10.2014г., по ч.гр.д. № 2103/2014г., по описа на Окръжен съд – Пловдив. С това разпореждане е върната като недопустима поради просрочие касационна частна жалба, наименована „жалба”, вх. № 26495/25.09.2014г., подадена от А. И. Д. против определение № 2169/21.07.2014г., постановено по ч.гр.д. № 2103/2014 г., по описа на Окръжен съд- Пловдив. Частната жалба съдържа просторно изложение от доводи за незаконосъобразност на постановени в други производства съдебни актове, което съставлява предмет на предявения от жалбоподателя иск, производството по който е прекратено по реда на чл.130 ГПК, както и за незаконосъобразност на определението на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по предявения иск, и потвърждаващото го определение № 2169/21.07.2014г., постановено по ч.гр.д. № 2103/2014 г., по описа на Окръжен съд- Пловдив. Поддържа се оплакване за неправилност и незаконосъобразност и на атакуваното разпореждане без изложение на конкретни доводи в тази насока. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против разпореждане, преграждащо развитието на делото, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното разпореждане, Пловдивският окръжен съд е приел, че частна касационна жалба с вх. № 26495/25.09.2014г., наименувана „жалба” срещу определение № 2169 от 21.07.2014 г. е подадена след изтичане на преклузивния едноседмичен срок за обжалване. Съдът е констатирал, че препис от определение № 2169/21.07.2014г., постановено по ч.гр.д. № 2103/2014 г., по описа на Окръжен съд- Пловдив, е връчен лично на А. Д. на 29.07.2014г., а частната жалба е постъпила в съда на 25.09.2014г., т.е. след 05.08.2014г., на която дата е изтекъл едноседмичният срок за обжалване. Спазването на срока за подаване на частна жалба за обжалване е абсолютна процесуална предпоставка за нейната допустимост, за която съдът следи служебно. Срокът е преклузивен и с неговото изтичане се погасява правото на страната да подаде жалба. Като е съобразил изложеното, Пловдивският окръжен съд е постановил законосъобразно разпореждане, което следва да бъде оставено в сила. Останалите доводи и съображения на жалбоподателя са ирелевантни за настоящото производство и по тях съдът не дължи произнасяне. Водим от горното на основание чл. 278 във вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК, състав на ВКС, Трето отделение на гражданската колегия