Определение № 56 от 22.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3564/2020 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на С. Т. К. за допълване на определение № 185 от 12.11.2020г. по ч.гр.д.№ 3564/2020г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о., в частта му за разноските, като му се присъдят разноски в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение. Ответникът по молбата С. М. К. не взема становище по нея. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирано лице, но разгледана по същество тя е неоснователна. С посоченото определение е оставена без уважение молбата на С. М. К. по чл.309, ал.1 ГПК за спиране изпълнението на влязло в сила решение № 2800 от 17.04.2019 г. по гр.д.№ 12242/2018г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 24.10.2017 г. по гр.д.№ 52380/2021г. на Софийския районен съд по чл.415, ал.1 ГПК. В производството по чл.309, ал.1, във вр. с чл.282 ГПК препис от молбата за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение не се връчва на насрещната страна и в него молителят не е направил никакви разноски. Прентендираните от него разноски за адвокатско възнаграждение са направени за изготвен отговор на молбата на С. М. К. по чл.303, ал.1 ГПК за отмяна на посоченото решение, която не е била предмет на разглеждане в настоящото дело, нито са налице данни производство за отмяна по тази молба да е образувано понастоящем. С оглед изложеното молбата по чл.248 ГПК следва да се остави без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г.о.,