Определение № 1007 от 02.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2517/2024 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Постъпила е молба от АГППИДП „Артес“ ООД, чрез адвокат К. К., с която е поискано да бъде допълнено в частта му за разноските определение № 1261/17.03.2025г., постановено по настоящото дело, като му се присъдят направените по делото разноски за всички инстанции в размер на 5000 лв. В установения от закона срок е постъпил отговор от А. Р. Д., чрез адвокат И. И., с който е изразено становище за неоснователност на молбата поради прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Молбата за допълване на определението в частта за разноските е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 248 ГПК. По съществото на направеното искане, настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното: С определение № 1261 от 17.03.2025 г., постановено по настоящото дело е оставена без разглеждане касационна жалба вх. № 54499 от 14.05.2024 г., подадена от А. Р. Д. срещу въззивно решение № 1789 от 26.03.2024 г. по гр. д. № 4699/2023г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 523 от 12.01.2023 г. по гр.д. № 29297/2022 г. на СРС за отхвърляне на предявения от А. Р. Д. срещу АГППИДП „Артес“ ООД, иск по чл. 49, ал. 1, вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 1 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от приложено рисково медикаментозно лечение с опасен за употреба лекарствен препарат, ведно със законната лихва от 02.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Със същото определение разноски не са присъждани. Като пълномощник на ответника по касационната жалба адв. К. К. в законоустановения срок е депозирал писмен отговор, с който е направено искане за присъждане на разноски за всички инстанции, като в същия, както и в представения към отговора списък по чл. 80 ГПК са посочени сторените от ответника разноски, както следва: 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в първоинстанционното производство; 500 лв. – депозит за вещо лице, изготвило заключение по допусната в първоинстанционното производство експертиза; 1 400 лв. – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство; 3 000 лв. - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по касационното производство. Към отговора на касационната жалба е представен и договор за правна защита и съдействие от 12.06.2024 г., както и пълномощно, по силата на което адв. К. черпи представителни права за ответника по жалбата в производството пред ВКС. Видно от договора за правна защита и съдействие, уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лева за изготвяне и депозиране на отговор на касационна жалба вх. № 54499/14.05.2024 г. е платено в брой към датата на сключване на договора. Плащането на сумата е удостоверено и с представената разписка от 12.06.2024 г. Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, а разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК предвижда, че на ответника се дължат разноски и в случай на прекратяване на делото. Предвид това, с определението, постановено в производство по чл. 288 ГПК, се присъждат само разноски, направени пред касационната инстанция. Отделно от това следва да се посочи, че с постановените решения от Софийски районен съд и Софийски градски съд, съобразно изхода от спора, на ответника са присъдени претендираните за производствата пред тях разноски. Същевременно основателно е направеното от А. Д. възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение. След като взе предвид ниската фактическа и правна сложност на делото пред касационната инстанция, защитавания интерес, както и обема и сложността на извършената от пълномощника на ответника по касационната жалба работа /подаване на отговор на касационната жалба, без процесуално представителство по делото на ВКС/, а също и отчитайки решение на СЕС по дело С-438/22 г., според което съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/2004 г., като тези размери могат да служат единствено за ориентир при определяне на отговорността за разноски, ВКС счита, че в полза на ответника АГППИДП „Артес“ ООД следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 200 лева, което се равнява на 613,55 евро. Във връзка с изложеното съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение