Решение № 12618 от 27.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6283/2009 г.

Решение № 12618 от 27.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6283/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160 ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Сигма-МК" ООД, гр. София, представлявано от Мария Маринова против решение без номер от 6.1.2009 година, постановено по адм. дело № 75 по описа за 2007 година на Софийски градски съд, III-з състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 2130048 от 3.5.2006 г. на ТД-София, потвърден с решение № 2113 от 25.10.2006 г. на директора на Д "ОУИ"- гр. София при ЦУ на НАП, с който са определени данъчни задължения - патентен данък и лихви за 2004 година, както и доначислен ДДС със съответните лихви за периода на 2005 година. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Развива кратки доводи в касационната жалба и иска отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред градския съд е бил РА № 2130048 от 3.5.2006 г. на ТД-София, потвърден с решение № 2113 от 25.10.2006 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, с който са определени данъчни задължения - довнасяне на патентен данък и лихви за 2004 година, поради ново определяне на данъчната основа за облагане за 2004 година, тъй като са установени данни по чл. 122 от ДОПК за извършване на международни превози още през м. 8.2004 година, както и е определен допълнителен ДДС за периода на 2005 година за извършваната дейност. За да отхвърли жалбата съда е приел в общи мотиви, че не са събрани доказателства, които да подкрепят твърденията на жалбоподателя - установено е, че жалбоподателя е извършван превоз на пътници през граница с предоставени му а лизинг бусове, като за доказване на такава дейност следвало да има издаден лиценз за извършване на международен превоз, какъвто лицето нямало, както и не били представени документи от доставчика, изискани при ревизията, както и, че извършваните услуги не били освободени поради липса на данни. Тъй като жалбоподателят не бил ангажирал доказателства във връзка с размера на патентния данък, то правилно същия бил определен от органите по приходите. Решението е правилно. В касационната жалба по същество не се съдържат никакви доводи, освен, че според жалбоподателя извършването на международен превоз на пътници се третирал като доставка със ставка нула, били налице основанията по чл. 13 ал. 1 т. 1 и 2 от ППЗДДС. Общите твърдения, отнасящи се до законосъобразността на ревизионния акт, който е бил предмет на разглеждане в първоинстанционното производство, не могат да бъдат разглеждани като недостатъци в решението на градския съд в тази инстанция. В касационната жалба няма конкретни оплаквания от съдебното решение, а се повтарят тези, развити пред първата съдебна инстанция. Съдът правилно е анализирал обстановката по делото и е приел, че се касае за провеждане на особената процедура по чл. 122 от ДОПК. Относно нея има и специална разпоредба на чл. 124 ал. 2 от ДОПК относно фактическите констатации в РА, издаден в процедура а чл. 122 - същите се считат за верни до доказване на противното. Следователно изцяло в тежест на лицето е на докаже твърденията си и ги подкрепи с доказателства. В случая липсата на такива, подробно изброени в чл. 13 ал. 1 т. 1 и 2 от ППЗДДС не дават възможност да се приеме, че е налице извършван международен транспорт съгласно чл. 16 от ЗДДС и разпоредбата на чл. 54 ал. 1 т. 1 от ЗДДС не може да намери приложение. Поради което правилно е прието, че данък добавена стойност се дължи. Съобразно данните по делото е и приетото от съда, че жалбоподателя не е представил доказателства относно размера на патентния данък, поради което правилно е определена данъчната основа и новия размер от органите по приходите, които са отчели въз основа на извършената проверка на НС "Гранична полиция" и представените договори за лизинг, че транспортна дейност на дружеството е започнала още през м. 8.2004 година, поради което размера на дължимия данък е изцяло в размер на 1064 лв., а не внесените от дружеството 532 лв. Решението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение