Определение № 62 от 28.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 2385/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК. К. Д. Д. обжалва определение № 162 от 24.09.2020 г. по т.д. 1515/20 г., ВКС, 1 ТО, с което е оставена без разглеждане молбата му за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 5 от ГПК на влязло в сила решение № 273 от 25.2.2020 г. по гр.д. 2052/19 г. на ОС – Варна, ГО 5 състав, постановено в производство по чл. 435 от ГПК. Излага съображения, че съдът в процесното определение, бил се произнесъл в противоречие с т. 3 от Тълкувателно решение 7/31.7.2017 г. по тълк.д. 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Счита, че разрешението по поставените в това тълкувателно решение въпроси, са неотносими към хипотезата в настоящия казус. В ГПК липсвал текст, който да изключва приложимост на извънредния способ за осигуряване точното и еднакво прилагане на закона към съдебен акт, постановен в производство по проверка законност на постановление за възлагане на недвижими имоти от съдебен изпълнител. От идентичността на разпоредбите на ГПК от 2007 г. и ГПК от 1952 г. прави извод, че когато става въпрос за решение по жалба срещу постановление за възлагане на недвижим имот, то винаги може да се отмени по реда на извънредния способ. Счита, че съдът, разгледал жалбата срещу постановление за възлагане на недвижим имот, е дал отговор на въпроса, за издаване на постановление за възлагане на недвижим имот от съдебен изпълнител, решавал и спор за право на собственост върху този имот. При спора за законност на постановлението за възлагане на недвижим имот, съдът имал ли правомощието да се произнася по валидност на ипотечно право върху този имот, след като е уведомен за наличието на висящност на съдебен спор пред друг съдебен състав и по друго съдебно производство. В случая, ВКС, друг състав бил приел недопустимост на отмяната, въпреки че решението е мотивирано и с извод за действителност на ипотечното право, за което имало висящо исково производство. Позовава се на чл. 6 от ДЕС вр. чл. 2 чл. 3, ал. 2 чл. 47 ХОП на ЕС в която е регламентирано, че действие на съдебен изпълнител за прехвърляне на право на собственост, включително върху единствено жилище на физическо лице, ще бъде проверено за неговата законосъобразност със съдебен акт, който няма да има сила на пресъдено нещо по въпроса за законосъобразност на действието по прехвърляне на това право на собственост, съдебният контрол по законосъобразност на действието на съдия-изпълнител, без съдът да е длъжен да уведоми страните за доводите на другата. Поради окончателността на съдебния акт по контрол законосъобразност на действие на съдия изпълнител, този акт не подлежал на контрол на национален съд, включително при разглеждане спор за законосъобразност на действието пред съда бил поставен и би могла да възникне възможност за действително съдържание на норма от ДЕС, ДФЕС или ХОП. Позовава се на чл. 629, ал.3 ГПК. Моли да се отмени определението и вместо него да се приеме, че е допустима молбата за отмяна на решение № 273 от 25.02.2020 г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. 2052/19 г. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: В обжалваното определение, друг състав на ВКС, е преценил, че молбата за отмяна, подадена от К. Д. Д. на основание чл. 303, ал.1, т. 5 от ГПК на влязлото в сила решение № 273 от 25.02.2020 г. по гр.д. 2052/19 г. Варненски окръжен съд, 5 състав, в производство по чл. 435 от ГПК, е недопустима. Посочено е, че на отмяна по реда на чл. 303 подлежат само актове, формиращи сила на пресъдено нещо, както и актове, които поради даденото с тях разрешение на материалноправните въпроси, са приравнени по правни последица на влезли в сила решения и за които законът не предвижда друг процесуален ред за защита. Позовал се е на ТР 7/2014 г. от 31.07.2017 г. по тълк.д. 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, в което било разяснено, че решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител не подлежат на отмяна по реда на глава 24, тъй като с тях не се решава спор за материално право, а се преценява законосъобразността на атакуваното конкретно изпълнително действие. Решението, предмет на искането по чл. 303 от ГПК, съставлявало именно решение в производство по чл. 435 от ГПК и не подлежало на отмяна по реда на извънредния способ, регламентиран в чл. 303 от ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че изводите на предходния състав на ВКС, ТК следва изцяло да се споделят. Видно е от предмета на търсената защита пред ВКС, че е подадена молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено в производство по чл. 435 от ГПК по жалба на К. Д. Д. срещу Постановление за възлагане на два недвижими имота. Видно от мотивите е, че К. Д. Д. е бил длъжник в изпълнителния процес. Жалбата му е оставена без уважение от Окръжен съд – [населено място]. При извършената, включително и служебна проверка, на законосъобразността на обжалвания акт в предмет на разглежданото производство, настоящият съдебен състав намира, че изводите на състава на ВКС в обжалваното определение следва да се споделят изцяло като съответни на нормата на чл. 303 и чл. 435 от ГПК, така както е разяснена в т. 3 от Тълкувателно решение 7 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. 7/14 г. Отмяната е извънредно средство за защита срещу неправилни съдебни актове, като основанието за това изрично е предвидена в нормата на чл. 303 от ГПК. Съгласно правната уредба на защитата срещу действия на съдия-изпълнител, законодателят е предвидил, че всъщност не се разрешава материално-правен спор между равнопоставени субекти, а се преценява съответствието на действията на съдия-изпълнител на нормите, регламентиращи изпълнителното производство. Производството по чл. 435 от ГПК е спорно, правораздавателно по своя характер, но не и разрешаване на спор по материално право – изпълняемото или друго засегнато от изпълнението. В това производство съдът преценява валидността и законосъобразността на действията на съдия-изпълнител, включително и служебно. При засягане на материални права в изпълнителния процес, включително и при обжалване действията на съдия изпълнител, защитата се осъществява чрез предявяване на иск. Редът за отмяна на влязло в сила съдебно решение е неприложим, доколкото е правнорегламентирана само като отмяна на решения, постановени по спорно материално право, засегнати от определените от законодателя пороци. Няма основание да се приеме, че в процесното определение неправилно е интерпретирано посоченото тълкувателно решение съобразно тезата, изложена в жалбата на К. Д.. Тезата, че съгласно правната уредба на чл. 231 по ГПК от 1952 г. (отм) е подлежало на отмяна не съответства на посоченото в Тълкувателно решение в т. 2 от ППВС 2/77 г., относно тълкуването на чл. 231 от ГПК отм., съгласно което на отмяна подлежат само актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо, но не и актове, които са по движение на делата, в охранителни производства или второинстанционни решения, когато оставят в сила решение на първоинстанционния съд. Така посочените хипотези следва да се отнесат и към решенията, постановени по реда на чл. 435 от ГПК, доколкото не формират сила на пресъдено нещо. Изрично в т. 3 от Тълкувателно решение 7/31.07.2017 г. по тълк.д. 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС, постановено по тълкуването на чл. 303 от ГПК е разяснено, че решенията на съдилищата, постановени по реда на чл. 435 от ГПК, не подлежат на отмяна, тъй като не формират сила на пресъдено нещо. Съвсем друг бил предметът на отмяна, при искане за отмяна на самото постановление за възлагане на недвижим имот. По отношение на оплакванията, формулирани в частната жалба като нарушение на норми от правото на Европейския съюз, настоящият съдебен състав на първо място намира, че не са налице предпоставките на чл. 267 от ДФЕС, доколкото на преценка за валидност и на тълкуване подлежат само актове на институциите, органите, службите и агенциите на ЕС. В настоящия случай се извършва позоваване на Хартата за основните права на Европейския съюз (ХОПЕС), на основание чл. 6 от ДЕС, без да се прилага правото на Европейския съюз. Съгласно разясненията в практиката на СЕС, например решение С-617/10 г., Хартата за основните права на ЕС, може да се прилага само в обхвата на правото на Европейския съюз. А това са случаите когато се прилага норма от правото на ЕС, норма от регламент на основание чл. 288 от ГПК или норма от директива, когато има директно действие, както и в другите предвидени случаи. Когато разпоредбите с източник право на ЕС не възлагат каквото и да било задължение на държавите членки във връзка с разглежданото правоотношение, не може да се прилага самостоятелно ХОПЕС. Позоваването самостоятелно на Хартата, извън позоваването на права, произтичащи от правото на Европейския съюз, не може да обуслови самостоятелна защита на молителя. Може да се приложи ХОПЕС, ако се установи, че има индиректна връзка, например при задължение за съответно тълкуване на националните норми, в съответствие с целите на правото на Европейския съюз. Но по отношение на влизане в сила на актовете на съдилищата, правото на Европейския съюз не възлага задължение на държавите-членки за неприлагане на националната правна уредба при приложение на норми от първични и вторични източници на правото на Европейския съюз, относно окончателността на съдебните решения, дори при нарушение на правото на Европейския съюз. В този смисъл дело решение по дело С- 234/04. В случая, при преценка допустимостта на молбата за отмяна, като извънреденспособ за проверка правилността на обжалвания акт, не е извършено позоваване на норма от правото на ЕС, която да налага приложение и на основни права, регламентирани от ХОПЕС. Макар и индиректно да може да се извърши евентуално позоваване на правата си на потребител, регламентирани от директива 93/13 на Съвета, то в случаите на влезли в сила съдебни решения, не се съдържа норма от правото на ЕС, която да задължи националния съд да не прилага нормите на ГПК относно влизане в сила актовете на съдилищата, за да отстрани нарушение на правото на Европейския съюз. От правилото, че държавите-членки следва да осигурят защита на правата при прякото действие на нормите от правото на Европейския съюз, на основание принципа за лоялно сътрудничество съгласно чл. 4, пар. 3 от ДЕС, като гарантират същия процесуален ред за защита, както и на правата, гарантирани от националното право, не може да се направи извод, че съществува самостоятелна възможност за регламентиране на правото на защита чрез учредяване на самостоятелно основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение, непредвидено в националния процесуален закон. Не може да се приеме, че правото на защита на жалбоподателя е нарушено чрез предвидената в закона окончателност на решението по чл.435 от ГПК. Правото на защита не е накърнено, предвид възможността самостоятелно да се атакува на основание чл. 435 от ГПК, постановлението за възлагане пред Окръжния съд. Но предвид извънредния характер на молбата за отмяна, то както вече бе посочено, не е налице предвидено основание за отмяна на решенията, постановени по реда на чл. 435 от ГПК. По изложените съображения ще следва да се потвърди обжалваното определение. Върховният касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение