Определение № 2360 от 23.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 370/2024 г.

Производството е по чл.248 от ГПК. Образувано е по молба на ЗАД „А. България“ АД, с която се иска изменение на решение от 17.02.2025г. по т.д.№370/2024г. на ВКС, ТК, I т.о., в частта за разноските, като на молителя бъдат присъдени разноски за първоинстанционното производство. Ответницата М. К. Обретенчева изразява становище за неоснователност на молбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение констатира следното: Молбата за изменение на решението е подадена в срока по чл.248 ал.1 от ГПК. С решение от 17.02.2025г. по т.д.№370/2024г. на ВКС, ТК, I т.о., след частична отмяна на решение №282 от 10.06.2023г. по гр.д.№774/2022г. на Великотърновски окръжен съд, е отхвърлен искът на М. К. Обретенчева срещу ЗАД „А. България“ АД за присъждане на застрахователно обезщетение на основание чл.432 от КЗ за разликата над 4 000 лева до присъдения размер от 11000 лева, претендирано обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от причинените й телесни увреждания, в резултат на настъпило на 18.01.2019г. застрахователно събитие – ПТП, като същата е осъдена да заплати на ЗАД „А. България“ АД, [населено място], направени разноски за въззивната инстанция в размер на 1232,86 лева и разноски за касационната инстанция в размер на 1559,02 лева. Разгледана по същество молбата по чл.248 ал.1 от ГПК е неоснователна. В мотивите на решението съставът на ВКС е пропуснал изрично да се произнесе относно размера на дължимите на ответника разноски за първоинстанционното производство. В първоинстанционното производство е направено своевременно искане за присъждането им, като е представен и списък по чл.80 от ГПК, съгласно който се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 2088 лева, и разноски за съдебни удостоверения в размер на 20 лева. Видно от представените по делото фактура и извлечение от сметка, с които се доказва извършването на разноските, преводът от 10.12.2021г. в полза на Адвокатско дружество „Д., Г. и съдружници“ не включва задължения по фактура №5739/30.11.2021г., а по други фактури, включително фактура №5738/30.11.2021г. Извършената поправка в извлечението от сметка не изхожда от служител на банката, поради което не следва да се кредитира. Поради изложеното молбата по чл.248 от ГПК следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,