Решение № 5481 от 19.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14658/2010 г.

Решение № 5481 от 19.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14658/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общинския съвет - гр. Пирдоп, против решение № 748 от 19.10.2010 г., постановено по адм. дело № 483 от 2010 г. от Административния съд - София-област. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност вследствие нарушение на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответникът - кметът на община Пирдоп, не са представлява и не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за основателна по подробно изложени в пледоарията му съображения. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното: Предмет на контрол за законосъобразност пред Административния съд - София-област, е решение № 88, взето с протокол № 6 от 27.05.2010 г. на Общинския съвет (ОбС) - Пирдоп, с което се определя размерът на месечното възнаграждение на кмета на 800 лв., считано от 01.06.2010 г. Съдът е приел за установено, че решението е взето на редовно заседание на общинския съвет при необходимия кворум и при явно гласуване. Счетено е, че в ЗМСМА и в приложение № 5 към чл. 1, ал. 1 от ПМС № 175 от 24.07.2007 г. е заложено правото на ОбС да определя размерите на възнагражденията на кметовете и на администрацията по предложение на кметовете в рамките на нормативната уредба. Съдът е счел, че в случая ОбС действа в рамките на оперативна самостоятелност при определяне на размера на възнаграждението на кмета на общината, но е било задължително изслушването на кмета на общината, тъй като по същество се касае до санкционна мярка по отношение на кмета в качеството му на орган на изпълнителната власт. Това се установява от докладната записка, в която мотивите за определяне на по-ниско възнаграждение са групирани в 12 точки - неизпълнение на ЗМСМА, бездействие на кмета на общината. Така постановеното решение е неправилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е направил необосновани и незаконосъобразни правни изводи. Налице са твърдените в касационната жалба пороци в решението на административния съд. С разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 5 от ЗМСМА законодателят е предоставил правомощия на общинския съвет да определя трудовите възнаграждения на кметовете в рамките на действащата нормативна уредба. Съгласно ПМС № 175 от 24.07.2007 г. лицата, заемащи ръководни длъжности, посочени в приложение № 5 към чл. 1, ал. 1, т. 5 (между тях са и кметовете на съответните общини), могат да получат увеличение на месечните си заплати при наличие на определен минимум и следователно с тази разпоредба императивно са определени методиката и допустимите граници за увеличаване на възнаграждението на жалбоподателя. В правомощията на общинския съвет е с изрично решение да определи размера на възнаграждението, като се съобрази с нормативно предвидения минимум и с останалите нормативни изисквания на ЗМСМА. Доколкото в ЗМСМА не е предвиден изричен ред за санкциониране на кметовете в случай на нарушения извън хипотезите на чл. 42 от ЗМСМА, то няма пречка общинският съвет да наложи санкция от рода на намаляване на размера на трудовото възнаграждение при спазване на процедурните правила за това. Решението е взето от ОбС в условията на оперативна самостоятелност, с посочване на фактическите и правните основания, при наличие на законоустановените реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК и не са налице касационни отменителни основания за отмяна. Фактическите основания са посочени поотделно и се съдържат в протоколите и в писмените доказателства, приложени по делото, като е установено, че се касае до санкционна мярка поради допуснати нарушения. Доказателствата по делото установяват, че в съответствие с изискванията, установени с Правилника за организацията и дейността на общинския съвет, на кмета на общината е била изпратена покана за участие в заседанието на общинския съвет, на което е взето оспореното решение, с приложен към нея дневен ред на заседанието. Покана за участие му е била изпратена и за заседанията на постоянните комисии, в които е била разгледана докладната записка на групата общинските съветници, съдържаща предложение за намаляване на трудовото възнаграждение на кмета на общината. Кметът е отклонил писмено поканите с обяснение за служебна ангажираност, без да изложи никакви възражения или съображения във връзка с т. 17 от дневния ред, отнасяща се до докладната записка относно промяна в размера на трудовото му възнаграждение. Ето защо и тъй като в специалния ЗМСМА не е предвидено изискване за изслушване преди приемане на съответното решение, не може да се приеме, че в случая с приемането на процесното решение в отсъствието на кмета е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Право на кмета на общината е дали да се яви на заседанието на ОбС и да изложи своите доводи, което той не е сторил нито писмено, нито устно. Цитираната съдебна практика е неотносима към случая, тъй като тя касае случаите, в които кметът на общината не е редовно уведомен за провежданата сесия на ОбС и не са му били известни материалите, внесени за нея. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,