Определение № 226 от 27.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 1537/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. А. К., срещу определение № 332 от 23.01.2013г. по ч.т.д. № 88/2013г. на Варненски окръжен съд, в частта, с която, на основание чл.267, вр. чл.274, ал.1 ГПК, е прекратено производството по въззивна му частна жалба срещу определение № 16737/26.11.2012г. по гр.д. № 13483/2012г. на Варненски районен съд за неприемане за съвместно разглеждане, ведно с иска по чл.422 от ГПК, на предявения от частния жалбоподател инцидентен установителен иск за прогласяване нищожност на договор за цесия. В частната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради което се иска отмяната му. Твърди се, че е налице правен интерес от предявяването на иск по чл.212 ГПК, тъй като по възражението за нищожност на договора не се формира сила на присъдено нещо, като разглеждането му в мотивите на съдебния акт не осигурява необходимата защита, с оглед на това, че те не подлежат на обжалване. Ответникът не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че определението, за неприемане за разглеждане на предявения по реда на чл.212 ГПК инцидентен установителен иск от ответника по иска по чл.422 ГПК, не е от кръга на определенията по чл.274, ал.1 ГПК, подлежащи на самостоятелно обжалване, за които законът изрично е предвидил това, съответно не е преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Според решаващия състав, отказът да се приеме за съвместно разглеждане с първоначалния иск не възпрепятства фактически възможността за постановяване на акт по същество на заявеното искане за защита на съответното материално право, тъй като за ищеца по инцидентния установителен иск е открита възможността да потърси разрешаване на спора със сила на присъдено нещо в самостоятелно производство. Същевременно, тъй като предметът на инцидентния установителен иск е преюдициално правоотношение, то ще бъде разгледано от сезирания съд, макар и в мотивите на съдебния акт по висящия спор, поради което и прекият интерес на страната във връзка с главния иск няма да бъде накърнен. Доколкото по въпроса, предмет на частната жалба, с която е сезиран съда- за допустимостта на обжалването на определението за неприемане за разглеждане на инцидентен установителен иск, е образувано и висящо тълкувателно дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, производството по настоящото дело следва да се спре до приключване на производството по посоченото тълкувателно дело. Водим от горното, Върховният касационен съд