Решение № 74 от 02.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 747/2009 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. П. П., град Р., срещу определение от 17.11.2009 г. по гр. д. №927/2009 г. на Русенския окръжен съд, с което е отхвърлена молбата и за предоставяне на правна помощ. Жалбоподателката излага доводи за неправилност на определението. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Въззивният съд е приел, че съобразно разпоредбата на чл.24, т.2 ЗПП правна помощ не се предоставя в случаите, когато претенцията е очевидно недопустима, а освен това на жалбоподателката вече е предоставена правна помощ. Правилно въззивният съд е отказал исканата правна помощ. Това е така, защото молбата за правна помощ е подадена в срока за обжалване на определение на Русенския окръжен съд. С него е оставена без разглеждане частната жалба на А. П. П. поради това, че обжалваното определение от 16.10.2008 г. за допускане на обезпечение е влязло в сила, след като предишна частна жалба на П. срещу него вече е била оставена без уважение. Оттук следва, че съобразно разпоредбата на чл.24, т.2 ЗПП претенцията е очевидно недопустима и правна помощ не се предоставя. Освен това на жалбоподателката вече е предоставена правна помощ и тя се представлява по делото от адвокат П. Ето защо обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.