Определение № 469 от 10.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 413/2009 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.второ във връзка с ал.1, т.1 от ГПК. Постъпила е частна жалба от М. Й. Б. против определение № 311 от 22.07.2009 г., постановено по ч.гр.д. № 236 по описа за 2009 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане частната жалба на М. Й. Б. срещу определение № 902 от 2.04.2009 г. по гр.д. № 788/2009 г. на Пловдивски окръжен съд за потвърждаване на разпореждане от 28.01.2009 г. по гр.д. № 4512/2004 г. на Пловдивски районен съд за издаване на изпълнителен лист по влязлото в сила съдебно решение по делото. Ответникът в частното касационно производство Ц. И. Ц. оспорва жалбата, като претендира направените разноски. Върховният касационен съд като взе предвид данните по делото, намира, че частната жалба е неоснователна по следните съображения: За да постанови атакуваното определение, съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд на Република България е изложил съображения, че молбата за издаване на изпълнителен лист по чл.404, т.1, предл.1 от ГПК подлежи на двуинстанционно разглеждане и съответно не подлежи на касационен контрол. Съгласно чл.274, ал.3 от ГПК на касационно обжалване подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и срещу определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Разпореждането на районния съд по чл.406 от ГПК за издаване на изпълнителен лист няма характер на преграждащо, а се явява предпоставка за реализиране правата на взискателя по пътя на изпълнителния процес, а в този смисъл не разрешава по същество правен спор, свързан с предмета на съдебно производство. Следователно извода в атакуваното определение, че разпореждането на районен съд по чл.406 от ГПК за издаване на изпълнителен лист по влязло в сила съдебно решение не подлежи на касационен контрол е законосъобразен. В обобщение частната жалба е неоснователна, а атакуваното определение следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение