Определение № 3658 от 03.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1693/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. В. Н., и по частна жалба, подадена от К. В. К., В. И. К. и Е. К. К., срещу определение № 20035/16.10.2025 г. по гр.д. № 1499/2024 г. по описа на Софийски градски съд, с което е изменено в частта за разноските постановеното по същото дело решение № 3919/20.06.2025 г., като са осъдени К. В. К., Г. В. Н., В. И. К. и Е. К. К., да заплатят на адв. П. П. С., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от още 900 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за безплатно оказана адвокатска помощ и съдействие във въззивната инстанция. Двете жалби са със сходно съдържание, като жалбоподателите изразяват несъгласие с определеното от съда възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. на адв. П. П. С., за представената на ищеца В. В. безплатна правна помощ във въззивното производство и с допълнително присъденото такова от още 900 лв., над първоначално определения размер с въззивното решение от 500 лв. Претендират отмяна на атакуваното определение. Частните жалби са процесуално допустими – подадени са в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу обжалваем акт, от процесуално легитимирани страни, с правен интерес от обжалване и отговарят на изискванията на чл. 275, ал. 2 от ГПК. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето г.о. приема, че частните жалби са неоснователни, по следните съображения: За да постанови обжалваната определение, в производство по чл. 248 ГПК образувано по молба на ищеца, чрез неговия пълномощник адв. С., въззивният съд, въз основа на вида на спора, материалния интерес по делото, вида и количеството на извършената работа, и фактическата и правна сложност на делото, е приел, че следва да ревизира присъдените с въззивното решение в полза на адв. С. разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция. Приел е, че при обжалваем интерес в размер на 7000 лв. по иска за неимуществени вреди и на 90 лв. по иска за имуществени вреди, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 1400 лв., до който размер следва да бъде уважена претенцията за разноски, респ. да се присъди допълнително сумата от 900 лв. в полза на адв. С. /над присъдените със съдебното решение 500 лв./. Съдът е посочил, че дори и незадължителна за съда с оглед решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, Наредба № 1/09.07.2004 г. може да служи като ориентир за справедлив и обоснован размер съгласно чл. 36, ал. 2 ЗА, с оглед фактическата и правна сложност на делото и конкретно положения от адвоката труд. Така постановеното определение е правилно. Определеното възнаграждение е съобразено с установената практика на ВКС след решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 на Съда на Европейския съюз. В случая, определеното възнаграждение в полза на адв. С. е съобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото, на броя на предявените искове, цената на защитавания във въззивното производство интерес /предмет на разглеждане от въззивния съд са били предявените в процеса осъдителни искове за получаване на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди в пълния им заявен с исковата молба размер/, обема на предоставената от адвоката защита, в т.ч. чрез подаване на въззивна жалба срещу отхвърлителната част на първоинстанционното решение, както и отговори по въззивните жалби на ответниците. По изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Предвид на горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение