Определение № 1888 от 15.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1385/2025 г.

Производството е по реда на чл. 256, ал. 2 във връзка с чл. 255 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 261119 от 15.01.2025 г., подадена от адв. М. М., с искане за определяне на срок за произнасяне на Софийски градски съд, Гражданска колегия, IV „в“ състав, с решение по в. гр. д. № 487 от 2018 г. На 18.02.2025 г. горепосоченият състав на Софийския градски съд е постановил решение по в. гр. д. № 487 от 2018 г. С разпореждане от 18.02.2025 г. съдията-докладчик по в. гр. д. № 487 от 2018 г. е дал тридневен срок на молителя да заяви дали поддържа молбата си. Със заявление вх. № 265620 от 02.04.2025 г. молителят е заявил, че поддържа подадената от него молба за определяне на срок при бавност. Предвид на установеното съдът намира, че молбата по чл. 255, ал. 1 ГПК е неоснователна, тъй като процесуалното действие, във връзка което се иска определяне на срок по реда на чл. 255, ал. 1 ГПК /постановяване на решение по в. гр. д. № 487 от 2018 г. на Софийския градски съд/, е извършено почти незабавно след подаване на молбата- на 18.02.2025 г. Предвиденият в чл. 255-257 ГПК ред не е средство за контрол на постановеното по това дело решение. Валидността /респ. нищожността/, допустимостта и правилността на съдебно решение може да се провери по реда на инстанционния контрол при спазване на съответните изисквания за сезиране на касационната инстанция, но не и в настоящото производство, което има ограничен предмет- определяне на срок за извършване на необосновано забавени от съда процесуални действия. Възможността по чл. 256, ал. 2 ГПК страната да поддържа искането си за определяне на срок при бавност и след удовлетворяване на молбата е мислима само в хипотеза, в която тя счита, че предприетите от съда действия по реда на чл. 256, ал. 1 ГПК не са довели или са довели само частично до отстраняване на забавянето /например, когато е налице частично удовлетворяване на искане за по-бързо насрочване на делото и страната счита, че и новата дата на заседанието не съответства на критериите за решаване на делата в разумен срок/. В хипотеза като настоящата, в която твърдяното забавяне на съда вече е отстранено /постановено е решение по делото/, поддържането на молбата по чл. 255, ал. 1 ГПК е лишено от всякакъв правен интерес. Воден от горното, съдията от Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Второ отделение