Решение № 7860 от 7.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2471/2013 г.

Решение № 7860 от 7.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2471/2013 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на областния управител на област с административен център - Бургас, подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение № 12 от 3.01.2013 г., постановено по адм. д. № 2058 по описа за 2012 г. на Административен съд - Бургас. С него съдът е отхвърлил оспорването му, направено със заповед № РД-09-58 от 4.10.2012 г. на решение, прието по т. 4 от дневния ред на заседанието на Общинския съвет - Карнобат, проведено на 13.09.2012 г. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. По изложените съображения в нея се моли, решението на съда да се отмени, като се отмени и оспореното решение на общинския съвет. Ответникът по касационната жалба - Общинският съвет - Карнобат не е взел становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на съда за правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба подадена от надлежна страна срещу съдебен акт подлежащ на обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е и основателна, по следните съображения: Областният управител на Бургаска област, на основание чл. 32, ал. 2 ЗА и чл. 45 ЗМСМА е оспорил със заповед № РД-09-58 от 4.10.2012 г. пред Административния съд - Бургас решението на Общинския съвет - Карнобат по т. 4, взето на заседанието му проведено на 13.09.2012 г. С оспорената част от решението общинският съвет на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА и чл. 14, ал. 7 ЗОС, във връзка с чл. 24а, ал. 5 ЗСПЗЗ е дал съгласие да се отдаде под наем за срок от 10 години поземлен имот № 027009, с площ от 7,326 дка, находящ се в землището на с. Сан Стефано, с начин на трайно ползване "дере", с базисна годишна наемна цена от 10 лева на декар. Имотът е бил публична общинска собственост. В решението е посочено отдаването под наем да се извърши след провеждането на публичен търг с явно наддаване, по реда на Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. На последно място с решението си общинският съвет е възложил на кмета на община Карнобат да предприеме необходимите действия във връзка с провеждането на търга. По делото като доказателства са били приложени решението на общинския съвет, писма и скица на имота, предмет на търга. Съдът е разгледал възраженията на областния управител относно твърденията му за собствеността върху имота, а именно, че имот с начин на трайно ползване "дере" представлява воден обект, който е публична държавна собственост, според чл. 68, ал. 4 ЗДС. Възприел е това твърдение за неоснователно. Изложил е съображения относно това, че за този имот не е съставен акт за държавна собственост. Съдът е концентрирал усилията си да намери законова легална дефиниция на понятието "дере", като се е позовал на чл. 8, т. 2 от ЗУТ. От тази норма е направил извод, че когато деретата са в земеделска територия, какъвто е случаят, то те съставляват необработваема земя. Съобразил е и чл. 1, ал. 3 от Наредбата за категоризиране на земеделските земи при промяна на тяхното предназначение, като е обосновал разликата между воден обект и дере, което представлява друг вид земя. На последно място съдът е съобразил и чл. 15, ал. 1, т. 4 ППЗОЗЗ, според който на основание чл. 10 ЗОЗЗ Министерството на земеделието и храните, съответно общината, може да предостави за срок, определен с договор, безвъзмездно право на ползване на физически и юридически лица, възстановили или подобрили със собствени средства държавни или общински земеделски земи, когато са оврази, дерета, мочурища, силно ерозирали или силно каменисти почви и други терени, определени като некатегоризуема земеделска земя. От тази норма съдът е направил правен извод, че деретата могат да бъдат собственост не само на държавата, но и на общините, а последните да предоставят безвъзмездно правото на собственост върху тях, при изпълнение на законовите изисквания. С оглед на твърденията на областния управител относно принадлежността на правото на собственост върху дерето от страна на държавата, а не на общината съдът е приел, че при спор за материално право последният се решава по общия гражданскоправен ред, според чл. 79, ал. 3 ЗДС, но не и в съдебното административно производството. Решаващият правен извод на съда относно оспорването е за правилност на решението на общинския съвет, поради което го е отхвърлил. Постановеното решение е неправилно. Съдът е допуснал нарушение на съществени процесуални правила, които го задължават да събере и обсъди писмените доказателства, които да приведе под приложимата материална норма и след това да изведе правните си изводи. Това налага отмяна на решението при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. От приложените писмени доказателства единствено скицата сочи на принадлежността на материалното право на собственост на общината върху процесния имот, предмет на търга. В скицата не е вписана местността, в която се намира дерето, включително и правното основание - документът, послужил за издаването й. Очевидно е, че завереното копие, представено по делото не е попълнено с необходимите реквизити, относно издаването на скицата. Това налага изискването на нова скица, с правилно попълнени реквизити, задължителни при издаването й. Между страните не е имало спор относно това, че дерето е земеделска земя и ако за този имот не е имало съставен акт за публична общинска собственост, за какъвто вид е определената собствеността в скицата, то за земеделската земя е имало издадено решение на общинската служба по земеделие с оглед нормата на чл. 45 ППЗСПЗЗ. При възстановяването на правото на собственост върху земеделската земя съответната общинска служба по земеделие издава решение по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ или по чл. 27, в това число и за земите по чл. 25, ал. 2 ЗСПЗЗ. Съдът е следвало да изиска решението или документа, въз основа на който е издадена скицата за да се направи преценка за принадлежността на правото на собственост на общината върху имот с № 027009. При наличието на решението на общинската служба по земеделие съдът би могъл да направи правните си изводи относно приложимостта на чл. 14, ал. 7 ЗОС, съответно чл. 24а, ал. 5 ЗСПЗЗ. Отделно от изложеното документът за собственост на имота, предмет на търга е част от тръжната документация според Наредбата, приета на основание чл. 8, ал. 2 ЗОС от Общинския съвет - Карнобат. Това налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав при същия съд. При новото разглеждане на спора съдът ще следва да изиска решението на общинската служба по земеделие, което има конститутивно действие и издадената въз основа на него скица, след което да обоснове правните си изводи относно законосъобразността на решението на общинския съвет. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение последно от АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение,