Определение № 8590 от 11.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3874/2026 г.

Производството е по чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на Ц. П. П. от гр. Ботевград срещу Определение № 282 от 09.03.2026 г., постановено по адм. дело № 118/2026 г. по описа на Административен съд София област (АССО), с което на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК е оставена без разглеждане жалбата й против писмо с изх. № П-РЕ-И-60/06.01.2026 г. на ректора на Нов Български университет (НБУ)-София и производството по делото е прекратено. Жалбоподателката релевира доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Излага подробни съображения за наличието на правен интерес за оспорване на посочения акт. Иска се определението да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по съществото на спора. Ответникът – ректорът на НБУ депозира писмен отговор на частната жалба, в който я оспорва като неоснователна. Счита, че постановеното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Пето отделение приема частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Административният съд е сезиран с жалба на Ц. П. П.-студент в НБУ в магистърска програма „Психология на развитието“- срещу писмо с изх. № П-РЕ-И-60/06.01.2026 г. на ректора на Нов български университет (НБУ)-София, произнесено във връзка със сигнал на П. от 22.12.2025 г. За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд приема следното: На 22.12.2025 г. П. подава по имейл сигнал до ректора на НБУ, в който излага оплаквания за допуснати нарушения във връзка с процедурата по дипломирането й, за необосновано забавяне на образователния процес и възпрепятстване на достъпа до защита чрез заличаване на вече осъщественото научно ръководство. Поискано е съдействие студентът да бъде допуснат до защита на своята магистърска теза. С оспореното писмо с изх. № П-РЕ-И-60/06.01.2026 г. ректорът на университета информира П., че по изложените в сигнала обстоятелства случаят е разгледан и вече са извършени действия в рамките на компетентността на съответните академични органи на университета и е взето решение за назначаване на служебен научен ръководител, който да осигури продължаване на процеса на дипломиране. Студентът е информиран, че оценката на академичната валидност на една дипломна работа-включително на използваната методология, интерпретацията на резултатите и съответствието с утвърдените научни стандарти е от изключителната компетентност на научния ръководител, програмния съвет и съответните академични комисии. За да остави без разглеждане жалбата на Ц. П. и да прекрати производството по делото, първоинстанционният съд аргументира изводите си след подробен и задълбочен анализ на относимата към разглеждания случай нормативна уредба, съдържаща се в Закона за висшето образование, Правилника за устройството и дейността на Нов български университет (НБУ) и Наредбата за учебния процес в НБУ. Съдът посочва правата и задълженията на студентите, проследява подробно процедурата по завършване на бакалавърска или магистърска степен в университета, посочва и съответните компетентни академични органи в тази връзка и формира законосъобразен извод, че оспореното писмо на ректора на университета до жалбоподателката не обективира белезите на индивидуален административен акт по смисъла чл. 21, ал. 1 АПК, който да засяга неблагоприятно права и законни интереси на П.. Правилно е приетото от съда, че съдържанието на писмото го характеризира като решение по смисъла на чл. 122, ал. 1 АПК, което е произнесено по сигнал на жалбоподателката относно организацията на образователния процес в НБУ. В него подробно са изложени мерките, които са предприети във връзка със сигнала, както и резултатите от тях, като е препоръчано на сигналоподателката да продължи комуникацията със служебно назначения научен ръководител и с ръководството на департамента с цел успешно приключване на процедурата по дипломирането й. Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 124, ал. 2 АПК административният съд посочва, че оспореното писмо с характер на решение по сигнал не подлежи на съдебен контрол. По изложените доводи първоинстанционният съд приема жалбата за недопустима и прекратява производството по делото. Определението е законосъобразно. Неоснователни са изложените в частната жалба оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на съдебния акт. Съдът приема и обсъжда всички относими и допустими към спора доказателства, като отговаря на всички възражения и доводи на страните, като мотивирано и в съответствие с материалния закон достига до извода за недопустимост на съдебното производство. Вярно е, че сред органите за управление на висшето училище съгласно чл. 24, ал. 1 от Закона за висшето образование, е и ректорът, а съгласно чл. 38 от този закон техните актове могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. За да бъдат обжалвани тези актове обаче, те следва да рефлектират неблагоприятно в правната сфера на жалбоподателя. В разглеждания случай оспореното писмо на ректора на НБУ, с което е информирана студентката за предприетите мерки по нейния сигнал по чл. 119 АПК, свързан с продължаване на процеса по дипломирането й не засяга по никакъв начин нейни права и законни интереси, които да бъдат защитавани по съдебен ред. Първоинстанционният съд правилно определя предмета на оспорване, а именно жалба срещу решение, произнесено по сигнал, което не засяга права и законни интереси на студентката. Обжалваното решение не съдържа властническо волеизявление, което едностранно да поражда или да е в състояние да породи промени в правната сфера на П. и същата няма признат от закона интерес интерес да го обжалва. Останалите доводи, изложени в частната жалба за правна несигурност и нарушаване на принципа на предвидимост относно последиците от извършените действия и бездействия на научния ръководител, директора на програмния съвет, включително отказът от произнасяне по същество на декана на магистърския факултет са неотносими към преценката за законосъобразност на оспорения съдебен акт, поради което не следва да се обсъждат от настоящия касационен състав. С оглед на изложеното обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 - во, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение