Определение № 231 от 27.03.2012 г. на ВКС по д. № 190/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Д. срещу разпореждането на първоинстанционния Добрички окръжен съд по гр.д. №820/10 г., с което е върната молбата за отмяна на определение от 27.05Л1 г. по ч.гр.д. №191/11 г. на ВКС, четвърто г.о. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност -незаконосъобразност, на разпореждането и се иска отмяната му. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на обжалване разпореждане и е допустима, но неоснователна. Подадената от касатора молба за отмяна на определението на ВКС, четвърто г.о. е оставена без движение от администриращия я първоинстанционен съд с указания към касатора да изложи точно и мотивирано основанията за отмяна. С обжалваното разпореждане е констатирано, че с постъпилата в изпълнение на указанията молба от 24.11.11 г. молителят не е отстранил констатираната нередовност -изложените в първоначалната и уточняващата я молба за отмяна обстоятелства не попадат в хипотезите на нито едно от основанията по чл.ЗОЗ от ГПК. Изводите на администриращия съд са съответни на закона и данните по делото - молителят иска отмяна на определението на ВКС, четвърто г.о. като незаконосъобразно и постановено в нарушение на Конституцията на РБ и закрепените в нея принципи на равенство на гражданите пред закона и недопускане на неравно третиране по признаците, посочени в чл.6, ал.2 от Конституцията. Незаконосъобразността принципно не е основание за отмяна по чл.ЗОЗ от ГПК. Отмяната не е обжалване - тя е извънинстанционно производство за контрол на влезли в сила съдебни актове, когато са порочни по изчерпателно изброени в чл.ЗОЗ, ал.1 от ГПК причини, сочещи на несъответствие на влезлия в сила акт с действителното правно положение. На осн. чл.306, ал.1 и 2 от ГПК молителят е длъжен да посочи точно и мотивирано основанията за отмяна. Ако това не е направено и нередовността не е отстранена в посочения със съобщението на съда срок, молбата се връща при съответното приложение на чл.286 от ГПК, както е направено в случая. Частната жалба е неоснователна - обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.