Определение № 287 от 13.08.2018 г. на ВКС по т. д. № 2966/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Б. И. срещу решение № 1666/12 юли 2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав, постановено по т.д. № 709/2017 г ., с което е потвърдено решение № 1776/ 17 октомври 2016 г. на СГС по т.д.№ 3611/2015 г. на VI ТО, 14 състав. С първоинстанционното решение е оставено без уважение подаденото от касатора В. И. възражение № 515/12.02 .2016 г. срещу решението на постоянните синдици на „КТБ” АД /в несъстоятелност/, от 20 януари 2016 г. № З. 66-423, с което е оставено без уважение възражението му по чл.66, ал.1 З. за приемане по основание, размер, привилегии и обезпечения и включване в списъка на приетите вземания по чл.64 З. на негово вземане в размер на 207 187,49 лв. В жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно по съображения за необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради нарушение на материалния закон. Претендира се отмяната му уважаване на възражението, подадено по реда на чл.66, ал.6 З.. В изложение по чл .284, ал .З, т.1 ГПК. приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл .280, ал .1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси ответникът по касация „КТБ” АД /в несъстоятелност/ изразява становище в срока за отговор на жалбата, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Сл ед преценка на данните по делото и доводите на страните настоящият съдебен състав приема следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 288 ГПК, от заинтересована легитимира на страна срещу подлежащ на непряк касационен контрол валидно въззивно решение на Софийския апелативен съд и се явява процесуално допустима. Възражението по чл.66 З. е подадено от цедент на вземане срещу „КТБ” АД. За да постанови обжалването решение, въззивният съд е приел, че ищецът В. И. не е носител на процесното вземане, с което се е разпоредил с валиден договор за цесия, сключен под прекратително условие, за реституционния ефект на прекратяването е следвало цедираното вземане да не е погасено. На 7. 11.2014 r. банката-длъжник е уведомена по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземането, с вальор от същата дата цесията е осчетоводена, н а 10.11.2014 г. е отправено изявление от цесионера "ТЕЛИШ” АД до „КТБ” АД, срещу която е открито производство по несъстоятелност с решение от 22.04 .2015 г. на СГС, за прихващане с насрещни вземания на банката по договори за банков кредит, породило валидно действие съгласно чл.104, ал.2 ЗЗД, поради което прекратителното условие в договора за цесия не поражда правни последици. След изпълнение на цедираното задължение от банката-длъжник настъпването на прекратителното условие не поражда правни последици относно действието на изпълнения договор за цесия, чийто предмет е погасен, чрез прихващане, което е изначално валидно. С влязло в сила решение на СAC, ТО, 3състав от 3 юли 2015 г. е определена за начална дата на неплатежоспособността на „ КТБ” АД 20 юни 2014. С определение на Конституционния съд от 3 юни 2018 г. пo Кд № 11 /2018 г. е допуснато до разглеждане по същество искането на Общото събрание на съдиите Търговска колегия на ВКС за установяване противоконституционност на параграф 8 от ПЗР на ЗИД на Закона за банковата несъстоятелност в частта "чл.59, ал.5 и ал .6 се прилагат от 20 юни 2014 г.". Допуснатото до разглеждане по същество искане се отнася до приложим по настоящото дело закон - чл.59, ал.6 във вр.чл.59, ал.5 З., поради което са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.6 ГПК за спиране на производството по чл.288 ГПК. Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на второ т.о. на основание чл.229, л.1, т.6 ГПК.