Определение № 2230 от 26.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1421/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на ЕТ „И.-И. Мастагарков“ [ЕИК], град Пловдив чрез адвокат Иванов, срещу определение № 2654/08.11.2023г., постановено по адм. дело № 111/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата му против решение № 521, взето с протокол № 22/ 24.11.2022 г. на Общински съвет - гр. Пловдив за одобряване на проект за изменение на ОУП на гр. Пловдив, в частта, касаеща собствения му поземлен имот с КИ № 56784.530.2281 по КККР на гр. Пловдив, за който е отреден УПИ VIII- обществено обслужващи дейност в кв.2, по действащия регулац. план на [жк]- гр. Пловдив и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и необоснованост на същото. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на жалбата по същество. Претендира разноски. Ответникът Общински съвет Пловдив чрез адвокат Илиева, излага съображения за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд – Пловдив е образувано по жалба на ЕТ „И.-И. МАСТАГАРКОВ" против решение № 521, взето с протокол № 22/ 24.11.2022 г. на Общински съвет - гр. Пловдив за одобряване на проект за изменение на ОУП на гр. Пловдив, в частта, касаеща собствения му поземлен имот с КИ N9 56784.530.2281 по КККР на гр. Пловдив, за който е отреден УПИ VIII- обществено обслужващи дейност в кв.2, по действащия регулац. план на [жк]-гр. Пловдив. Съдът е приел, че с обжалваното изменение на ОУП имотът на жалбоподателите не се засяга за пръв път, поради което е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството. Определението е неправилно. Неправилен е изводът на съда, че ОУП не засяга имота на жалбоподателя, доколкото не съдържа задължително трасе на проектирана улица, което да преминава през процесния имот. В случай, че с подробен устройствен план трасето на улицата бъде предвидено да премине през процесния имот, то жалбоподателя разполага с отделен механизъм за защита на правата си чрез оспорване на ПУП. С решение № 521/24.11.2022г. на общински съвет Пловдив е одобрил окончателен проект за изменение на Общия устройствен план на гр.Пловдив. Съгласно чл. 127, ал. 12 общият устройствен план може да се обжалва от собствениците на недвижими имоти, непосредствено засегнати от неговите предвиждания. А ал. 13 от същия законов текст определя, че „непосредствено засегнати“ недвижими имоти са имотите, за които е предвидено изграждане на обекти – публична собственост на държавата или общината, или за които се установяват ограничения на собствеността с цел защита на обществени интереси – опазване на околната среда и на човешкото здраве, опазване на земеделски, горски и защитени територии и защитени зони. Когато с план за изменение на устройствен план, е предвидено отреждане, което е идентично с това по изменяния /предходния/ план, макар това предвиждане да е категорията на изброените в чл. 127, ал. 13 от ЗУТ, за собствениците на имотите не възниква право на оспорване. Такова право би възникнало ако едва с изменението на ОУП, за първи път се засяга непосредствено имота им по смисъла на посочената правна норма. Следва да се посочи, че с частично оспореното изменение на ОУП от 2022 г. от жалбоподателя, при липсата на мотиви от страна на първоинстанционния съд, се установяват ограничения на собствеността по отношение на имота на оспорващия, като се променя в неблагоприятна посока устройствената зона и устройствените показатели за процесния УПИ, в сравнение с тези установени с предходния ОУП от 2007 г. и ПУП - План за регулация и застрояване. След като не са изложени мотиви в административната преписка по издаването на Решение № 521/24.11.2022 г. на общински съвет — Пловдив, за причините довели до това — негативната промяна на устройствената зона и устройствените показатели за процесния УПИ в сравнение с тези установени с предходния ОУП от 2007 г., в това число и ПУП - План за регулация и застрояване, то това е самостоятелно основание за отмяна на частично оспорения административ акт, като първоинстанционния съд не е изложил мотиви в тази насока. На следващо място, видно от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице, имота на оспорващия, съгласно ОУП от 2007 г. попада в зона „Жг“ - жилищна устройствена зона с високо етажно застрояване с устройствени показатели: Етажност - не е ограничена, Височина - не е ограничена, Плътност на застрояване - от 30 до 80%, Коефициент на интензивност - от 1.5 до 3.0, Минимално озеленяване — от 20% до 50%. Предвид това за ПИ 56784.530.2281, съгласно чл. 19, ал. 1 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, се прилагат устройствени показатели за устройствена зона „Жг“ - жилищна устройствена зона с високо етажно застрояване с устройствени показатели: Етажност - не е ограничена, Височина - не е ограничена, Плътност на застрояване - от 30 до 80%, Коефициент на интензивност - от 1.5 до 3.0, Минимално озеленяване — от 20% до 50%. Ето защо, предвид частично оспореното изменение на ОУП от 2022 г. имота на оспорващия попада в устройствена зона „Жк1“ - жилищна зона с преобладаващо комплексно застрояване с устройствени показатели: Етажност - до 8 етажа, Височина - до 25 м, Плътност на застрояване - 20%, Коефициент на интензивност -1.6, Минимално озеленяване — 70%. Видно от заключението на вещото лице, след съпоставяне на устройствените показатели предвидени по ОУП от 2007 г. с тези по изменението на ОУП от 2022 г., се установява, че по отношение на процесния имот с ОУП от 2002 г. предвиденото застрояване е намалено почти три пъти, с което е нарушено изискването на чл. 103а от ЗУТ, съгласно което, в проекта за ОУП се съобразяват предвижданията на заварените подробни устройствени планове, одобрени до датата на издаването на разрешенията по чл. 124 от ЗУТ. Ето защо, изменението на ОУП от 2022 г. следва да се съобрази с предвижданията на ПУП - ПРЗ за имота на оспорващия, а не да намали предвиденото застрояване почти три пъти, в следствие на негативното намаляване на устройствените показатели за процесния имот. Видно от данните по делото, с изменението на ОУП от 2022 г. се предвиждат значително по - малки по размер „коефициент на интензивност” /К инт./ и „плътност па застрояване" /П застр./ и значително по - голям „процент на озеленяване" /П озел./ в сравнение с тези установени по предходния ОУП 2007 г. и действащия за процесния имот ПУП - ПРЗ, и освен това, част от имота на оспорващия /от север/ се отрежда и отнема за улица — публична общинска собственост. След като не е развил мотиви в тази насока, а тези въпроси са и по съществото на спора, съдът е постановил необосновано определение. Предвид изложеното, обжалваното определение, следва да бъде отменено, а делото – върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. При този изход на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените от него разноски в настоящото съдебно производство, които са в общ размер на 1150 лева, от които 1000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 150 лв. заплатена държавна такса за касационното производство. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,