Решение № 613 от 12.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3850/2025 г.

Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по подадена от името на „Спириев“ АД чрез адв.В. касационна жалба с вх.№ 6856 от 10.06.2025 г. срещу частта на решение № 226 от 20.05.2025 г., постановено от Окръжен съд Русе по гр.дело № 248/2025 г., с която е обезсилено първоинстанционното решение за осъждане на ответника да освободи имота от движимите си вещи и производството в тази част е прекратено. Касаторът развива оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост – пороци по чл.281, т.3 ГПК. Сочи, че съдът е длъжен да се произнесе по заявеното искане за осъждане на ответника да освободи имота от движимите си вещи, както и да определи правната квалификация на искането. Ответникът оспорва жалбата в писмен отговор. По основанието за допускане до касационното обжалване. С определение от № 2535 от 14.05.2026 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос дали при заявено искане за освобождаване на имота от движими вещи, наред с искането за предаване на владението, е налице обективно съединяване на искове пo чл. 108 и чл. 109 ЗC - за проверка съответствието на мотивите на въззивния съд с разрешението, дадено в решение № 323 от 2.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1377/2010 г., I г. о. В посоченото решение, както и в друга практика на ВКС (напр. решение № 12 от 10.04.2020 г. по гр.д. № 1873/2019 г. на ВКС, I г. о. и решение № 245 от 03.11.2014 г. по гр.д. № 483/2014 г. на ВКС, I г. о.) се приема, че когато наред с иска за предаване владението на собствения му недвижим имот ищецът е заявил искане за демонтиране на държаните от ответника в имота движими вещи, съдът е сезиран не само с ревандикационен иск по чл.108 ЗС, но и негаторен иск по чл.109 ЗС и дължи произнасяне по двата иска. В решение № 117 от 31.05.2016 г. по гр. д. № 5673/2015 г. на ВКС, III г. о. е посочено, че предметът на делото е спорното материално субективно право - претендирано или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска. Ищецът не е длъжен да сочи претендираното от него правно естество на правото, т.е. да квалифицира правото. Достатъчно е с исковата молба да индивидуализира спорното право, чрез спорен предмет /основание на иска/ и посочване в какво се състои искането /петитум/. При кумулативно обективно съединяване съдът дължи произнасяне по всеки един от предявените искове. Съгласно чл. 108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Когато предмет на иска за ревандикация е имот, в който са извършени подобрения от ответника по иска или негов праводател, за защита на правото си на собственост собственикът може да иска както да му се отстъпи владението на имота, така и премахването на извършените подобрения, ако са налице предпоставките за това. Настоящият състав споделя посочената практиката на ВКС, от която следва отговорът на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване по настоящото дело: При заявено от ищеца искане предаване на владението на собствения му недвижими имот и за освобождаване на имота от движимите вещи, които ответникът държи в него, е налице обективно съединяване на искове пo чл. 108 и чл. 109 ЗC, по всеки от които съдът дължи произнасяне с отделен диспозитив. По касационната жалба. Производството е образувано по предявени от „Спириев“ АД, гр. Русе против „Логистик център Д“ ЕАД, гр. Габрово обективно съединени ревандикационен и негаторен искове за предаване владението на собствения на ищеца трафопост, както и за осъждане на ответника да освободи обекта от своите движими вещи, намиращи се в него. С решението на първоинстанционния съд ответникът е осъден да предаде на ищеца собствения му трафопост, както и да го освободи от своите движими вещи. Въззивният съд е приел, че е предявен единствено иск с правно основание чл. 108 от ЗС съобразно твърденията на ищеца, че е собственик на процесния трафопост, а ответникът го владее и държи в него свои движими вещи, с което обосновавал отказа си да предостави на ищеца владението върху трафопоста. По отправеното искане до съда да се признае правото на собственост на ищеца върху трафопоста и да се осъди ответникът да предаде владението на ищеца, както и да го освободи от намиращите се в него свои движими вещи въззивният съд приел, че не бил предявен отделен иск с формулиран петитум за освобождаване на имота от намиращите се в него движими вещи, поради което произнасянето на районния съд, с което ответникът е осъден да освободи имота от движимите си вещи, било недопустимо. Първоинстанционното решение е обезсилено в тази част и производството е прекратено. Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно като постановено при неправилно приложение на процесуалния закон /чл. 210, ал. 1 ГПК/. Изводът на въззивния съд, че не е предявен иск за освобождаване на имота от намиращите се в него движими вещи е неправилен, защото е в противоречие със съдържанието на исковата молба, възприета както от ответника, така и от първоинстанционния съд. Съобразно отговора на правния въпрос, обусловил допускането на касационно обжалване, при заявено от ищеца искане предаване на владението на собствения му недвижими имот и за освобождаване на имота от движимите вещи, които ответникът държи в него, е налице обективно съединяване на искове пo чл. 108 и чл. 109 ЗC, по всеки от които съдът дължи произнасяне с отделен диспозитив. Като е обезсилил първоинстанционното решение в частта, с която ответникът е осъден да освободи имота от движимите си вещи и е прекратил производството в тази част, въззивният съд е нарушил процесуалния закон. Решението му в тази част е неправилно и следва да се отмени и делото да се върне за произнасяне от друг състав на окръжния съд, който следва да разгледа негаторния иск по същество. При новото разглеждане на делото въззивният съд ще се произнесе и по дължимостта на разноските, направени за касационната инстанция. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение