Определение № 375 от 13.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 1720/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от страна на А. М. К. срещу определение №92 от 25.03. 2014 г. по т. дело №461/2014 г. на ВКС, ТК, 2-ро отделение, с което е оставена без разглеждане молбата за отмяна по реда на глава 24 от ГПК на решение на влязло в сила определение № 10 315 от 23-05.2013 по ч.гр.д. № 5649/2013 на СГС г., с което съдът се е произнесъл по реда на чл.423 ГПК. В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. Ответникът по частната жалба изразява становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 2 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС приема, че подадената молба за отмяна на влязло в сила определение по чл.423 ГПК не разрешава материалноправен спор по същество и не формира сила на пресъдено нещо по него. Настоящият съдебен състав споделя горните изводи по следните съображения: Процесуалноправният институт на отмяната на влезли в сила съдебни решения, както по отменения, така и по сега действащия ГПК е извънреден способ за защита срещу правните последици на едно незаконосъобразно съдебно решение, с което се създава положение на непререшаемост по същество на съдебния спор основано на силата на пресъдено нещо като последица от влизането в сила на акта. Целта на така уредената правна уредба на отмяната е именно защитата, при наличие на съответните основания за това, срещу тази непререшаемост на спора по същество, при положение, че същият е решен неправилно от съда и това решение е влязло в сила, т.е. породило своите последици. В тази насока е и константната задължителна и казуална практика на ВКС. В настоящия случай атакуваното по реда на отмяната съдебно определение не формира сила на пресъдено нещо относно материалноправен спор, а е средство за защита срещу ненадлежното връчване на заповедта за изпълнение и следователно този акт не е от кръга на тези, за които е приложим извънредния способ за отмяна по чл.303 и следващите ГПК.. Ето защо обжалваното определение, с което молбата за отмяна е оставена без разглеждане е законосъобразно и следва да се потвърди. Водим от изложеното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение