Решение № 7213 от 26.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 129/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. С. Л., Р. С. Л. и С. С. Л., подадена чрез пълномощника адвокат И. Кишкова, срещу решение № 33505 от 14.10.2025 г., постановено по адм. дело № 12609/2024 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата им против заповед № САГ23-РА53-587/29.08.2023 г. на главния архитект на Столична община. Касационните жалбоподатели навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочват, че производството по чл. 135 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) по разрешаване да се изработи проект за изменение на подробен устройствен план (ПУП) е предварителна процедура - първа фаза, в която органът проверява само дали искането изхожда от лица по чл. 131 ЗУТ, приложена ли е скица по ал. 2 и дали предложението съответства на правилата и нормите по устройство на територията и общия устройствен план (ОУП), като не е необходимо подаване на заявлението и съгласие от всички заинтересовани към този момент. Не трябва да се извършва и проверка дали са изпълнени условията на чл. 134, ал. 1 и ал. 2 и чл. 108, ал. 5 ЗУТ. Считат, че съдът се е произнесъл без да е представена пълната преписка, заповедта не е била редовно връчена на заявителката и заинтересованите лица, а подписите им са били подправени, което е квалифицирано като съществено процесуално нарушение. Твърдят, че през имота им незаконно са прокарани водопровод и електропровод от „Дана Биси“ ООД, като съгласието на неговия извършител не може да бъде предпоставка за изменение на ПУП. Освен това органът не е уведомил всички заинтересовани, че имат право да изразят съгласие или становище по поисканото изменение, като законът не поставя изискване това да бъде сторено от заявителя. Възразяват и срещу това, че органът е уведомил само „Дана Биси“ ООД, без данни по преписката как е станало това. Считат, че съответствието с чл. 125, ал. 5 ЗУТ подлежи на обсъждане в следващия етап от процедурата. Молят за отмяна на съдебното решение и потвърдената с него заповед, както и връщане на преписката на органа със задължителни указания. Претендират разноски за двете инстанции. Ответникът - главен архитект на Столична община, чрез пълномощника юрисконсулт М. Механджиева, оспорва жалбата в съдебно заседание и пледира за отхвърлянето й с потвърждаване на атакуваното съдебно решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - „Дана Биси“ ООД, чрез управителя - лично и чрез пълномощника адвокат Г. Илиева, в представен писмен отговор, в съдебно заседание и писмена защита, оспорва касационната жалба и по изложени съображения моли да бъде отхвърлена. Претендира разноски, съгласно представен списък. Ответниците - А. П. Я., Б. С. Т., Л. К., К. Х. К., Л. Ц. К., Л. Ц. К., А. Л. Ч., В. Е. И., в представен писмен отговор чрез адвокат И. Кишкова, поддържат касационната жалба и пледират за уважаването й. Претендират разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение с оглед наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспорената пред АССГ заповед № САГ23-РА53-587/29.08.2023 г. е постановен отказ да се изработи проект за изменение на ПУП - план за регулация (ПР) за УПИ VIII-743, кв. 4, м. „Челопечене-бивш стопански двор“, по имотните граници на поземлен имот с идентификатор (ПИ) 68134.8404.743 по КККР (кадастралната карта и кадастралните регистри), за премахване на задънена улица от о.т. 14 до о.т. 15 и удължаване на задънена улица между о.т. 18 и о.т. 19 до УПИ IV-671. В хода на производството пред съда е установено от фактическа страна, че главният архитект е бил сезиран със заявление от К. Л., към което са приложени задание, скица-предложение, решение на поземлена комисия, удостоверение за наследници и скици. Заявителката, заедно с останалите участващи в производството физически лица - наследници на Т. Б. Л., се легитимира като съсобственик на УПИ VIII-743, (ПИ 68134.8404.743) по силата на проведена реституция по ЗСПЗЗ. Съгласно заданието, целта на проекта е отстраняване разминаването между ПУП и КК по отношение съсобствения й имот, което да се постигне чрез закриването на нереализирана улица-тупик с о.т. 14-15 и удължаване на улица с о.т. 14-16-17-18-19 с още една нова о.т. за осигуряване на достъп до УПИ IV-671. Съгласно скицата-предложение площта на УПИ III-721 ще се увеличи с 15 кв. м., площта на УПИ IV-671 ще се намали с 44 кв. м., а от УПИ II, кв. 4 ще се отнеме площ от 68 кв. м. за улица. До заявителката били изпратени две писма за изпълнение на посочени указания - заявлението да се подаде от всички носители на вещни права върху имота, да се представят посочени документи. Уведомена е, че за УПИ II, който се предвижда да бъде засегнат от удължаване на задънената улица между о.т. 18 и о.т. 19, има друго висящо производство за изменение на регулацията. Също, че с отправеното от заявителката предложение се изменят границите на УПИ III-721, за което е необходимо съгласие на собственика му, както и че е постъпило заявление от собственика на УПИ IV-671 - „Дана Биси“ ООД, за принудително отчуждаване на частта от ПИ 68134.8404.743, попадаща в съществуващия тупик и е изразено несъгласие за премахването му. Последвало е издаването на процесната заповед на основание чл. 135, ал. 3, вр. чл. 15, ал. 1, изр. 2, ал. 3, чл. 134, ал. 2, т. 6, чл. 125, ал. 5 и чл. 108, ал. 5 ЗУТ. Като мотив за отказа е посочена липсата на съгласие от останалите съсобственици на имота на заявителката, както и от собственика на УПИ III-721. Освен това по улицата-тупик, чието отпадане се иска, е прокарано външно кабелно електрозахранване, обслужващо имота на „Дана Биси“ ООД - УПИ IV-671, за което има издадено разрешение за ползване от ДНСК, т. е. е законен строеж и на основание чл. 125, ал. 5 ЗУТ промяната в предвиденото застрояване на електрозахранването е допустима само със съгласието на възложителя на строежа, което също не е налице. От правна страна съдът е установил чрез извършена съдебно-почеркова експертиза, че жалбата е подадена в срок, тъй като оспорената заповед не е била надлежно връчена на заявителката и жалбоподателите. Обосновал е, че заповедта е издадена от компетентен орган с валидно делегирани правомощия, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Извършил е описание на относимите норми и реда за провеждането на процедурата по изменение на ПУП. Преценил е, че заявлението е подадено само от К. Л., а останалите съсобственици на УПИ VIII-743 е следвало да изразят съгласие с него, каквито са били указанията на органа, но те са сторили това едва след издаването на акта. Също, с исканото изменение се засягат и съседните имоти, чрез промяна в границите им - УПИ III-721, УПИ IV-671 и УПИ II. За тази промяна е необходимо съгласието на собствениците на тези засегнати имоти на основание чл. 15, ал. 3 ЗУТ, но такова липсва, а заявителката няма качеството на заинтересовано лице по чл. 131 ЗУТ по отношение на тези имоти и не може да инициира изменение на действащия ПУП-ПР и за тях. При тези мотиви съдът е отхвърлил жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Действително, съгласно трайната съдебна практика, производството по чл. 135 ЗУТ за разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП е предварителна процедура, в която административният орган проверява дали искането изхожда от лице по чл. 131 ЗУТ, приложена ли е скица по смисъла на ал. 2 и дали предложението съответства на правилата и нормите по устройство на територията и ОУП на населеното място. В случая обаче, поисканата промяна на имотни граници е правно недопустима и не може въобще да бъде изработван и одобряван ПУП-ПР с подобно съдържание, поради което правилно първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу атакуваната заповед. Няма законова забрана за промяна в границите на урегулираните поземлени имоти с цел осигуряване на целесъобразно застрояване или за обезпечаване на инвестиционните намерения на собствениците, но това е обусловено от волята на всички собственици на засегнати имоти, а не само на част от тях. Предвид, че в случая липсва съгласие на собствениците на граничещите с УПИ VIII-743 имоти, а именно: УПИ III-721, УПИ IV-671 и УПИ II, като извършването на промяна в собствеността по регулация върху тях, чрез промяна в площите им, е недопустимо при действието на ЗУТ. По отношение на тези имоти заявителката няма качеството на заинтересувано лице по чл. 131 ЗУТ, следователно не може да инициира изменение на действащия ПУП-ПР и валидно да сезира органа. Това е достатъчно основание за отказ да се разреши изработване на проект за изменение на ПУП в посочения в скицата-предложение обхват и издадената в този смисъл заповед е законосъобразна. Не може да бъде вменено задължение на органа да установява съгласие от собствениците на тези имоти, след като не е валидно сезиран. Неоснователни са възраженията на касаторите, че нередовното им уведомяване за издаването на процесната заповед се квалифицира като съществено процесуално нарушение. Наличието на това обстоятелство предпоставя единствено релевантното за настоящия процес - незапочване да тече на срока за обжалване, което правилно е отчетено от АССГ. Макар по делото да се установява обратното, без правно значение е дали обслужващите УПИ IV-671 елементи от техническата инфраструктура са законно изградени, тъй като не това е основният мотив за отказа. Начинът по който „Дана Биси“ ООД е била уведомена за административното производство също не се отразява върху законосъобразността на крайния акт. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което касационната жалба следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното съдебно решение бъде оставено в сила. При този резултат на делото право на разноски на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 АПК има ответните страни: административния орган и страната за която актът е благоприятен -„Дана Биси“ ООД. В полза на бюджета на органа - Столична община, следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер от 102 евро, съгласно чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. В полза на дружеството следва да се възложат разноски в размер на 1278 евро (2500 лева), за заплатеното адвокатско възнаграждение, съгласно договора за правна помощ и инкорпорираната в него разписка. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,