Определение № 1903 от 29.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 594/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от 120 ОУ „Георги Сава Раковски“, представлявано от директора Ц. Т., чрез процесуалния представител адвокат С. К. и молба от 47 СУ „Х. Г. Д.“, представлявано от директора В. Н., чрез процесуалния представител адвокат С. И., с които се иска съдът да допълни постановеното по делото определение № 1135 от 16.05.2023 г., в частта му за разноските. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът по молбите - Б. С. С., чрез процесуалния представител адвокат А. Ч., изразява становище за неоснователност на същите като прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатските възнаграждения. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа молба намира следното: Молбите са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирани лица, а по същество са основателни. С определение № 1135 от 16.05.2023 г. по гр. д. № 594/2023 г. на ВКС, IІI г. о. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 2404/02.09.2022 г. по в. гр. д. № 20211100514749/2021 г. на Софийския градски съд, по касационна жалба на Б. С. С.. Същевременно в отговорите на касационната жалба ответниците по същата, са направили искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, като са приложили доказателства за извършването им /фактура № [ЕГН]/18.12.2022 г. за изплатено от 120 ОУ „Георги Сава Раковски“ адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева и договор за правна защита и съдействие № 1/2023 г. и извлечение от банкова сметка за изплатено от 47 СУ „Х. Г. Д.“ адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв./. Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция, тъй като съгласно чл. 81 ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на направените по делото разноски, които в случая съставляват адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат присъдени с оглед доказаност на твърдението за реалното им извършване. Същевременно, насрещната страна, в отговорите на молбите по чл. 248 ГПК, е направила възражения за прекомерност ( чл. 78, ал. 5 ГПК ) на заплатените адвокатски възнаграждения, което е своевременно. Ответниците по касационната жалба са направили искането си за присъждане на тези разноски и са представили доказателствата за извършването им с отговорите на касационната жалба, преписи от които и от приложенията им не се връчват на касатора, поради което в конкретния случай последният би могъл да направи възражението за прекомерност и искането за намаляване на разноските едва с отговора на подадените молби по чл. 248 ГПК за допълване на постановеното определение в частта за разноските. С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможността да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение на адвокат в случаите, когато то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно задължителните указания на т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В конкретния случай, договореният и заплатен размер на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на 120 ОУ „Георги Сава Раковски“ - 2000 лева, е прекомерен като съгласно разпоредбите на чл. 9, ал. 3 във вр. с чл. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, определения в наредбата минимален размер възлиза на 1200 лева. ВКС намира, че съобразявайки реализираната от процесуалния представител на ответника по касационната жалба защита в производството по чл. 288 ГПК, както и правната и фактическата сложност на спора, по който е предоставена, заплатеното адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано до размер от 1 200 лева. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,