Определение № 119 от 25.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1232/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. С решение № 1996 от 21.12.2012 година по гр.д. № 2002/2012 г. на Пловдивски окръжен съд е потвърдено решение № 187 от 04.05.2012 г. по гр.д. № 1936/2010 г. на Карловски районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от П. к. „Н.”, [населено място] против [фирма], [населено място] за признаване на установено, че ищцовата кооперация е собственик на масивна сграда с площ от 230 кв.м., построена в УПИ ІІ в кв. 5 по плана на [населено място], [община]. Решението е обжалвано от П.к. „Н.” с касационна жалба вх. № 3600 от 06.02.2013 г., с която се иска да бъде допуснато спиране на изпълнението на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата е неоснователна. По реда на чл. 282 ГПК се спира изпълнението на осъдителни въззивни решения, по които е постъпила касационна жалба. Предмет на касационно производство е въззивното решение по гр.д. № 2002/2012 г. на Пловдивски окръжен съд по установителен иск, т.е. решение, което не подлежи на предварително принудително изпълнение на основание чл. 404, ал.1 ГПК. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение