Определение № 95 от 10.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 82/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх.№6271/22.6.2012 г., подадена от адв. Б. Ю. – процесуален представител на ответника по исковата молба – К. А. Г. от [населено място], и по касационна жалба, вх.№6573/29.6.2012 г., от ответника по исковата молба – У. с. на Ж. “И. 1” – Б., представляван от В. Г. С., В. А. П. и К. А. Г. против въззивно решение №756/09.5.2012 г. по гр.д.№722/2010 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.к., ІІ състав. Ведно с касационните жалби, всяка от страните е подала и частна жалба срещу определение № 2139/08.10.2012 г. по същото дело, съответно, вх.№10439/01.11.2012 г. и вх.№11416/23.11.2012 г. Визираното определение е за разноските във въззивното производство. С разпореждане от 31.7.2012 г. е образувано тълк.д.№6/2012 г. по описа на ВКС ОСГТК по 24 въпроса относно разноски и държавни такси по гражданските и търговските дела, което налага спиране на производството по настоящото дело на основание чл.292 ГПК до произнасяне на ОСГТК. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, ІV г.о.,