Определение № 11713 от 15.12.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11064/2022 г.

С частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт на съдебния състав на АССГ, респ. се настоява за отмяната му и връщане на делото продължаване на съдопроизводствените действия по него. Претендират се и разноски. Ответниците по жалбата – Т. Войнишка, Г. Войнишка и Е. Войнишки намират така депозираната частната жалба за неоснователна и настояват за оставяне в сила на атакуваното определение. Претендират разноски. Върховният административен съд, Второ отделение, намира така депозираната частна жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229 ал. 1, т. 2 от АПК и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество и за основателна. За да обоснове изводите си, с които е отменил отказ на Гл. архитект по цитираната преписка, първостепенния съд е приел, че от застъпеното в хода на съдебното производство становище на ответника, можело да се направи обоснован извод, че той е отказал да се произнесе по предмета, с който е бил сезиран. Приел също така, че е недопустимо органът да „мълчи“ в един продължителен период от време(03.02.2021г – 13.10.2022г.), отделно не са дадени никакви указания на страната с оглед подаденото последно заявление от 06.06.2022г.. Настоящият касационен състав намира така формираните изводи за необосновани. На първо място Войнишки по изричните указания на съда са уточнили, че оспорват пред съда мълчалив отказ по заявление от 06.06.2022г. на Т. Войнишка, тъй като от депозирането му до входиране на жалбата им в съда не е налице произнасяне на ответния Гл. архитект. На следващо място без опора в делото се съжденията, че Гл. архитект изрично заявил(макар и пред съда), че отказва да се произнесе по това заявление на лицето. По начало отказа за разглеждане на искане за издаване на административен акт(чл.197 и сл. АПК) може да е само изричен. Т.е. невъзможно е формиране на такъв отказ при мълчание от страна на органа, защото процесуалния закон не предвижда тук възможност за фингирано приемане, че липсата на изрично волеизявление може да се приравни на отказ за разглеждане. В общия случай се формира само мълчалив отказ по см. на чл.58 ал.1 АПК. От представената като пълна административна преписка се установява липсата на каквото и да е изрично изявление на Гл. архитект, че отказва да разгледа заявлението на Войнишка от 06.06.2022г., респ. основания за това. Действително в хода на уточняване на жалбата и приобщаване на административната преписка процесуалният представител на органа е посочил, че (според него) характера на изявлението на Войнишка от 06.06.2022г. реферира към предходно производство, инициирано вкл. и от последната, за което е била издадена Заповед на Гл. архитект от 10.05.2018г.(според него с идентичен предмет и страни). Същественото е тук, че на първо място липса акт и то на компетентния орган, с който изрично подобни изводи се обличат в правна форма. От задължителните разяснения, дадени още с Тълкувателно Решение №16 от 31.III.1975г., ОСГК на ВС на НРБ, Общото събрание е дало примери в самото тълкувателно решение, касаещи момента, до който могат да се излагат мотивите към акта, но също така и органите, които могат да направят това. Посочено е, че “За да се счита обаче, че е отстранено допуснатото нарушение (каквото представлява неизлагането на мотиви към основния акт) и че актът е саниран, следва допълнително изложените мотиви да изхождат от същия административен орган, който го е издал”. Или на още по-голямо основание това се отнася за самия акт, тъй като административният съдия е приел, че това виждане на органа е в резултата на изявлението на неговия процесуален представител по делото – юриск. Златковска. В тази връзка не следва да се забравя, че пълномощникът е само представител на страната, т.е. неговите права касаят процесуалното правоотношение, породено от възникналия правен спор между страните. Същият обаче няма права в материалното правоотношение/каквито биха могли да възникнат напр. в хипотеза на делегация/ако такава е допустима/ или при заместване на титуляра/, поради което същият не може да се яви и “компетентен орган”, вкл. и с оглед дори на допълнителното мотивиране на оспореното административно решение, а още повече да формира волеизявления по административната преписка вместо органа и то след постъпване на жалбата в съда, ведно с административната преписка. Или необосновани са изводите за първостепенния съд, че е налице хипотеза на чл.197 и сл. ГПК. Всъщност е анализа на самото ръкописно заявление на страната се установя, че с него е поискано от Гл.архитект да се разреши устройствена процедура по отношение на нейн съсобствен имот в гр.София, за който е било налице предходно заявление на Войнишки от 03.02.2021г., касаещо разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП на основание чл.135 ал.2 ЗУТ. В приложеното към заявлението на физическите лица до Гл. архитект на Столична Община задание изрично е посочено, че искането е за допускане на градоустройствена процедура за изработване на изменение на ПУП. Основано е на обстоятелствата, че възстановеният поземлен имот попада в обхвата на УПИ V „За озеленяване“, кв.5, м. „в.з. Киноцентъра – 2 част“ в обхвата на ПИ на тримата заявители, отреден за озеленяване по действащия план на гр.София, одобрен първоначално със Заповед от 1990 г., мероприятието не е реализирано и не е проведена процедура по отчуждаването му в срока по чл. 208 ЗУТ във вр. с чл.17 ал.1 ЗУЗСО. Тоест искането е за издаване на заповед за разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП по отношение на поземлен имот, съсобствен на трите физически лица. По това заявление от 03.02.2021г. се установява, че единствено е изискано становище от районния Кмет, касателно евентуално започнала отчуждителна процедура по отношение на същия още на дата 15.02.2021г., на което отговор не е получен. Или от момента на входиране до 06.06.2022г.(когато Войнишка е подала новото си заявление) не е налице произнасяне на компетентния за това орган, а съгласно новелата на чл.135 ал.3 ЗУТ срокът за произнасяне от Кмета на Общината/в казуса Гл. архитект/ е едномесечен от постъпване на заявлението. Срокът за произнасяне е изтекъл на 04.03.2021г. (03.03. е национален празник). Т.е. до тази дата липсва акт на компетенния за това орган, с който да разрешава или отказва изработването на проект за изменение на плана, поради което е формиран мълчалив отказ, подлежащ на съдебно оспорване в 14-дневен срок съгласно специалната разпоредба на чл. 215, ал. 4 ЗУТ. При това положение няма как и на това основание последващо да е формиран отказ от разглеждане на заявлението от 2021г., което да е било „подновено“ с това от 2022г., депозирано при това само от Войнишка. Или с атакуваното съдебно определение недопустимо е бил подменен предмета на проверка, тъй като сезиращата съда жалба(след уточняването и) касае искане за отмяна на мълчалив отказ за произнасяне(т.е. такъв по чл.58 ал.1 АПК), а не от разглеждане и то само по отделното заявление от 06.06.2022г. на Войнишка, на което съдът не е дал отговор с акта си и то в съответно на процесуалния закон производство за неговата проверка, т.е в такова по чл.145 и сл. АПК, вместо в такова по чл.197 и сл. от АПК. При това положение на нещата обосновано е да се приеме, че административният съдия е променил предмета на искането, с което е бил сезиран, а освен това е отменил и несъществуващо волеизявление на ответния орган. С оглед на това и на основание чл.221 ал.3 във вр. с чл.236 АПК оспореното определение следва да бъде обезсилено, като недопустимо, а делото се върне на първостепенния съд за ново разглеждане жалбата на Войнишки от друг състав и произнасяне по действителното им искане. По разноските. Съгласно новелата на чл.226 ал.3 във вр. с чл.236 АПК първоинстанционният съд следва да произнесе и по претенциите на страните за разноските за водене на настоящото дело във Върховния административен съд. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Второ отделение