Определение № 3425 от 17.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 692/2024 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 от ГПК. ЗАД „Даллбогг: живот и здраве“ АД чрез адвокат С. Т. излага съображения, че по делото било допуснато спиране изпълнението на невлязлото в сила осъдително съдебно решение на въззивния съд, на основание чл. 282, ал. 2 от ГПК при представена парична гаранция от молителя. Излага съображения, че изпълнението на осъдителното въззивно решение било приключило с превод на сумата по сметка на взискателя. С разпореждане от 03.01.2024 г. съдия изпълнител по изп.д. 958/23 г. на ЧСИ А. П. бил приключил на основание чл. 433, ал.2 от ГПК изпълнението на задължението и събиране на разноските по изпълнението. Към момента гаранцията от 140 000 лв не обезпечавала реално съществуващо вземане. Моли да се постанови връщане на внесената гаранция. С молба вх. № 21 774 от 13.12.2024 г. по настоящето дело е изложил отново същите обстоятелства и е посочил банкова сметка, по която да бъде възстановена сумата. Т. Г., малолетен, действащ чрез настойниците си, представляван от адвокат С. Н., е получил препис от молбата за освобождаване на внесената гаранция, предмет на настоящето производство на 21.10.2024 г. и не е подал отговор в дадения му едноседмичен срок. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С разпореждане от 03.01.2024 г. производството по изп.д. 20238490400958 било приключено. Удостоверен е предметът на изпълнителното производство, образувано за събиране на парично задължение в размер на 140 000 лв, обезщетение за неимуществени вреди главница, 43 647,57 лв законна лихва от 10.02.2021 г. до 20.12.2023 г., 200 лв адвокатско възнаграждение, 72 лв разноски по изпълнението и 8 276,35 лв такса по т. 26 на ТТР към ЗЧСИ. Посочено е, че изпълнението е на основание изпълнителен лист, издаден на 15.11.2023 г. по в.гр.д. 26/23 г., Апелативен съд – [населено място] и изпълнителен лист, издаден на 27.11.2023 г., ведно с разноски били събрани и преведени на 3.1.2024 г. по сметка на взискателя Т. Г.. С определение № 3334 от 10.12.2024 г. по т.д. 692/24 г, ВКС, Второ търговско отделение не е допуснато касационно обжалване на въззивното съдебно решение в обжалваните от двете страни части. С оглед нормата на чл. 82 от ГПК, изискуемостта на вземането за връщане на внесената от застрахователя парична гаранция, е настъпила на 10.12.2024 г. Искането е формулирано на 10.10.2024 г., преди настъпване на изискуемостта и следователно е в предвидения в чл. 82 от ГПК, срок. С определение № 6 от 03.01.2024 г по т.д.10/2024 г. е допуснато спиране на изпълнение на невлязлото в сила осъдително съдебно решение по в.гр.д. 296/23 г., АС – Велико Търново, с което след като е частично отменено и потвърдено решение № 132 от 20.3.2023 г. по гр.д. 424/21 г., ОС – Велико Търново, е присъдено обезщетение в полза на Т. Г. за неимуществени вреди, причинени му от смъртта на баща му в ПТП на 29.09.2020 г. в общ размер 140 000 лв. Удостоверено е, че сумата от 140 000 лв, внесена по т.д. 10/24 г., на 07.12.2023 г. по сметката за обезпечения на ВКС с вносител ЗАД „Далл:богг: живот и здраве“, се намира към 03.1.2024 г. и към 11.12.2024 г. по тази сметка. Настоящият съдебен състав след като установи, че искането е допустимо, намира, че са налице предпоставките за връщане на сумата, внесена като парична гаранция в размер на присъдената сума, на основание чл. 282, ал. 2 от ГПК, на застрахователя. Установи се, че присъденото вземане с осъдителното въззивно решение е удовлетворено чрез осъществено принудително изпълнение и ищецът е получил присъденото му обезщетение, ведно със законната лихва. Сумата от 140 000 лв, представлява стойността на присъдената главница, вземането за главница е удовлетворено съгласно удостовереното с разпореждането на ЧСИ А.П. по изп.д. 958/23 г. По изложените съображения след удовлетворяване на вземането на ищеца за заплащане на главница, няма основание сумата, внесена като обезпечение за спиране на изпълнението именно на посочената главница да се задържа. Носителят на вземането не би могъл да има права срещу застрахователя след погасяване на задължението на застрахователя за заплащане на сумата за главница. Сумата подлежи на връщане на вносителя по посочената от него банкова сметка. Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България