Решение № 158 от 2.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1593/2014 г.

Решение № 158 от 2.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1593/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. М. С. срещу решение № 2625 от 12.12.2013 г. по гр. д. № 2010 от 2013 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, с което е отменено решение № 1555 от 04.04.2013 г. по гр. д. № 648 от 2012 г. на Варненския районен съд и вместо него е постановено решение за отхвърляне на предявения от М. М. С. срещу М. К. С. и А. Т. А. иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС за разпределение ползването на съсобственото между страните дворно място с площ от 273 кв. м. по документи за собственост /265 кв. м. по скица/, представляващо поземлен имот с идентификатор 10135.51.225 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-40 от 14.07.2007 г. на Изпълнителния директор на А. К. твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и постановено при нарушения на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. В писмен отговор от 04.03.2014 г. ответниците по касационната жалба М. К. С. и А. Т. А. оспорва същата. Претендират за направените пред ВКС разноски. С определение № 206 от 04.04.2014 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационното обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК поради противоречие със задължителна практика на ВКС: решение № 652 от 01.04.2011 г. по гр. д. № 999 от 2009 г. на ВКС, Първо г. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК/, в което е прието че маломерността на мястото, чието разпределение се претендира, не съставлява достатъчно основание за отхвърляне на иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС. С оглед на тази задължителна практика на ВКС, обжалваното решение на Варненския окръжен съд, в което е прието обратното /предявеният иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС е отхвърлен поради това, че след като се предвидело място за достъп до построените в мястото сгради от улицата и място около сградите за осъществяване на обслужването им, оставала много малка незастроена част от мястото, която би могла да се разпредели за ползване/ е неправилно и като такова следва да бъде отменено. На основание чл. 293, ал. 3 от ГПК след отмяна на решението делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага извършването на ново процесуално действие: поставяне на допълнителна задача на вещото лице да изготви нов вариант за разпределение на ползването на дворното място, в който да съобрази притежаваните от съсобствениците права в съсобствеността с площта на ползваните от всеки съсобственик сгради в мястото и който вариант да осигурява свободен достъп на всеки съсобственик до собствената му сграда /като отреди за общо ползване от всички съсобственици частта от дворното място от към улицата до подхода за вътрешния двор /размери на тази част от 4,62 м. и 7,41 м. съгласно ситуационна скица на лист 12 от делото на РС/; да отреди за ползване от ищеца частта от дворното място, което е застроено със неговите собствени сгради № 1 и № 5 и с оглед на това, че тази част /78,96 кв. м. съгласно документи за собственост НА № 176 от 28.03.2007 г. и НА № 24 от 15.10.2007 г./ превишава по площ неговите права в съсобствеността на мястото /57 кв. м. съгласно НА № 176 от 28.03.2007 г./ да не му отрежда за самостоятелно ползване незастроена част от мястото и да отреди за ползване на останалите съсобственици-ответници по делото останалата част от дворното място, включваща частта, върху която са построени техните собствени сгради № 2, 3 и 4 и вътрешната част на двора/. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение