Определение № 60295 от 02.08.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1495/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 2052/28.02.2020 г., подадена от Р. А. Ш.-П., чрез адвокат А. С., срещу определение № 31 от 06.02.2020 г., постановено по гр. д. № 2017/2018 г. на ВКС в частта, с която като е изменено определение № 295/25.07.2019 г. на ВКС по същото дело в частта му за разноските като краен резултат жалбоподателката Р. А. Ш.-П. е осъдена заедно с И. Е. Д. да заплатят на ответника по касация П. П. С. деловодни разноски в размер на 27 349 лв. Това е видно както от обстоятелствената част на жалбата и заявения петитум, така и от липсата на представителна власт у Р. А. Ш.-П. и нейният адвокат спрямо И. Е. Д.. Определение № 31 от 06.02.2020 г., постановено по гр. д. № 2017/2018 г. на ВКС, в частта, с която разноските в полза на ищеца са поставени в тежест на И. Е. Д. е влязло в сила. В хода на производството по чл.248 ГПК И. Е. Д. е починала и на нейно място са конституирани наследниците й - с разпореждане № 60/31.03.2020 г. съдът е констатирал настъпилото процесуално правоприемство по чл. 227 от ГПК между нея и и нейната единствена призована наследница по закон (племенница – чл. 10, ал. 2 от ЗН) – ответницата Р. А. Ш.-П.. С молба от 03.06.2020 г. последната е представила доказателства, че се е отказала от наследството на ответницата И. Е. Д.. С разпореждане № 121/21.07.2020 г., разпореждане № 164/11.09.2020 г. и разпореждане № 205/26.10.2020 г. на мястото на починалата ответница по делото последователно са конституирани като нейни процесуални правоприемници следващите призовани нейни наследници по закон – роднини по съребрена линия от четвърта, пета и шеста степен съгласно чл. 8, ал. 4 от ЗН поради направени от всички наследници от предходна степен откази от наследството на ответницата, за което са представени съответните доказателства. На всички призовани наследници е връчвано копие от съответното разпореждане за конституирането им по делото, както и от определение № 31/06.02.2020 г. Част от конституираните с разпореждане № 205/26.10.2020 г. наследници по закон (роднини по съребрена линия от шеста степен), а именно: А. А. Ш., С. А. Ш., Л. Н. К., П. Н. К., Радост С. С., Г. С. С., Т. Г. А., Д. Х. С., С. М. С., Х. М. С., Х. М. П., Ж. М. П., Д. С. Ш. и М. Д. Ш. също са представили доказателства по делото, че всеки от тях се е отказал от наследството на ответницата И. Е. Д.. Останалите правоприемници на последната, а именно С. Г. Н., Д. И. С. – малолетен, представляван от родителите си И. Д. С. и П. Ц. Ц., Д. М. С. – малолетна, представлявана от родителите си М. Д. С. и Т. С. Т., И. М. С. – малолетен, представляван от родителите си М. Д. С. и Т. С. Т., Г. С. Б. – непълнолетна, действаща със съгласието на родителите си С. и К. Б., Н. С. Б. – малолетна, представлявана от родителите си С. и К. Б., не са представили доказателства и не са направили твърдения по делото за направен отказ от наследство, поради което и същите следва да се считат за процесуалноправно легитимирани в настоящото производство. От тези лица в законоустановения срок не е подадена жалба против определението досежно частта, с която наследодателката им е осъдена да заплати разноски на ищеца. Не е изразено и становище по жалбата на Р. А. Ш.-П.. В частната жалба на Р. А. Ш.-П. се поддържат доводи за неправилност на определението в обжалваната част. По съображения в жалбата се иска отмяна на атакувания съдебен акт и оставяне без уважение на претенцията на П. П. С. за присъждане на разноски по делото. Насрещната страна по делото П. П. С. е подал в срок отговор на частната жалба, в който взема становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение, при спазване на едноседмичния преклузивен срок. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните. С определение № 31/06.02.2020 г. по гр. д. 2017/2018 г. на ВКС е изменено по реда на чл. 248 от ГПК постановеното по същото дело прекратително определение № 295/25.07.2019 г в частта му за разноските, с която ищецът П. П. С. е осъден да заплати сумата 2 075 лв. на ответницата И. Е. Д. и сумата 2 060 лв. на ответницата Р. А. Ш.-П., като е отменено в тази част, и вместо това двете ответници са осъдени да заплатят на ищеца сумата 27 349 лв. – разноски по делото; оставено е без уважение искането на ищеца в останалата част – за присъждане на разноски за разликата над сумата 27 349 лв. до сумата 27 374 лв.; оставено е без уважение и искането на ответниците за допълване по реда на чл. 248 от ГПК на определение № 295/25.07.2019 г. в частта му за разноските, чрез осъждане на ищеца да заплати на Р. А. Ш.-П. сумата 528 лв. В обжалваната част на определението, във връзка с разноските поставени в тежест на жалбоподателката, съставът на ВКС е приел, че в проведеното на 17.10.2019г. открито съдебно заседание ответниците по иска, чрез процесуалните си пълномощници по делото, признават, че твърдяното от ищеца плащане действително е извършено през май 2018 г., поради което този факт е признат за установен по делото. Съдът е счел, че тъй като поводът за завеждането на иска по чл. 135 ЗЗД е извършената между двете ответници процесна дарствена сделка, както и наличието на непогасено задължение на ответницата Д. към ищеца, то извършеното в хода на процеса плащане е погасило съществуващото парично задължение и е мотивирало П. С. да направи отказ от иска си. Ищецът е бил удовлетворен и за него е отпаднала необходимостта от обявяване по съдебен ред за относително недействителна спрямо него на процесната дарствена сделка. Поради изложеното претенцията за разноски на ответниците е отхвърлена на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, а същите са осъдени да заплатят всички направени от ищеца разноски пред трите съдебни инстанции, както и за обезпечаването на заведения иск, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. Настоящият състав изцяло споделя направените изводи в обжалваното определение. Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в определение № 626/20.08.2012 г. по ч.гр.д. № 275/2010 г. на ВКС, ІV г.о.; определение № 1176/28.12.2012 г. по ч.т.д. № 560/2012 г. на ВКС, ІІ т.о.; определение № 277 от 14.05.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2432/2014 г., I г.о. и др., когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и този повод отпадне в хода на висящия процес, на ищеца се дължат разноски дори когато последният е направил отказ или е оттеглил предявения иск и поради това производството е прекратено. В случаите на отказ от иска поради новонастъпили след предявяването му, независещи от ищеца, а от ответника обстоятелства, погасяващи заявеното за защита спорно право, отговорен за разноските е ответникът. Този извод се налага по аргумент, изведен от чл. 78, ал. 2 ГПК, с оглед на обстоятелството, че извънпроцесуалното поведение на ответника е и поводът за завеждането на делото, и поводът за прекратяването му поради отпадане на необходимостта от съдебна намеса за защита на заявеното от ищеца спорно право. Както е приел предходният състав на ВКС, извършената между двете ответници процесна дарствена сделка и съществуващото задължение на ответницата Д. към ищеца са станали повод за завеждането на иска по чл. 135 ЗЗД. Извършеното плащане в хода на производството по този иск е удовлетворило съдебно предявената претенция на П. С., поради което същият е направил отказ от иска си. С оглед на това, правилно са приложени разпоредбите на чл. 78, ал. 2 и ал. 4 ГПК. Само за пълнота следва да се посочи, че представеното от частната жалбоподателка копие на искова молба от П. С., входирана в Софийския районен съд на 30.06.2020г., е неотносима към настоящото производство. Действително от текста на документа става ясно, че ищецът е започнал втори процес относно същото вземане, за което е направил отказ от иск пред ВКС. Това обстоятелство обаче не отменя направеното в открито съдебно заседание признание за плащане на дължимия дълг. Въпросите свързани с допустимостта, евентуално основателността на този втори иск, както и относно това има ли непогасен дълг, обуславящ качеството на кредитор за ищеца по него, са в компетентността на състава, на който бъде разпределено новообразуваното дело. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение