Определение № 5104 от 24.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3805/2024 г.

Постъпила е частна жалба от Д. Димитров от гр. Велико Търново, срещу Определение №267 от 25.01.2024г. по адм. дело №723/2023г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е оставена без разглеждане негова молба с вх. №5520 от 22.11.2023г., по която е образувано цитираното дело, а съдебното производство е било прекратено. С частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт на състава на Административен съд – Велико Търново, респ. се настоява за отмяната му и връщане на делото продължаване на съдопроизводствените действия по него. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира така депозираната частна касационна жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни срещу съдебен акт от категорията по чл. 229 ал.1, т. 1 от АПК и в срока по чл. 230 АПК, но разгледана по същество за неоснователна. За да обоснове изводите си, с които е оставил без разглеждане молбата на Димитров и е прекратил производството по нея, първостепенният съд е приел, че въпреки дадените указания, оспорващият не формулира допустимо за разглеждане пред Административен съд искане. Този извод на административния съдия следва да се сподели. С молбата си от 22.11.2023г. Димитров е поискал административният съдия да задължи Председателя(д-р Р. Гонгалова) на Комисията на професионална етика на районната колегия на Българския лекарски съюз(РК на БЛС) – Велико Търново да разгледа подадена от него жалба, с която се иска разглеждане на поведението, респ. морално-професионалните качества, на д-р Б. Генчев – хирург към ДКЦ – Горна Оряховица. Сочи, че е претърпял „огромна морална душевна травма“ от действията на лекаря, поради което настоява да получи становище от районната етична комисия. След като това не е станало, счита, че следва този въпрос да се разгледа и от съда. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че с молбата си до първостепенния съд, Димитров не сочи обстоятелства и факти, обосноваващи развитие на допустимо производство пред този съд. Фактът, че същият е сезирал орган на съсловната организация на лекарите – БЛС, чрез съответната Етична комисия на една от районните колегии, е красноречив, но с това подалият жалба/сигнал не става страна в административно производство, с което е поискано да се разгледа, респ. ангажира дисциплинарната отговорност на посочения лекар за твърдяно нарушение на Кодекса за професионална етика на лекарите в България. В този смисъл Димитров няма право на жалба, респ. не може да упражнява и права в евентуални производства пред Съд, касателно резултатите, респ. предприети действия или липсата на такива от съответните органи на БЛС по повод това негово оплакване. В този смисъл желанието на частния жалбоподател за образуване и движение(разглеждане) на едно производство, в което той ще може свободно да установява в един широк обхват на обследване какви действия/бездействия са извършени от д-р Генчев, за които той изразява и крайното си недоволство, не може да се осъществи по избрания от него правен способ, тъй като съдебните производства пред административен съд имат поначало предмети, попадащи в обхвата на чл.1 АПК. Дори и да се приеме, че подаденото оплакване е представлявало сигнал по см. на чл.119 АПК, то съобразно новелата на чл.124 ал.2 АПК актовете, приключващи това производство, не подлежат на съдебен контрол. С оглед на изложеното молбата законосъобразно е оставена без разглеждане, а производството пред административния съд правилно е било прекратено, като недопустимо на посочените основания. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение