Решение № 4142 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7965/2011 г.

Решение № 4142 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7965/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Мартин Русланов Крушев от гр. Варна против решение № 828/05.04.2011 г. по адм. д. № 3806/2010 г. по описа на Административен съд-гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № 181002234/27.08.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - град Варна, потвърден с Решение № 845/02.11.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите, за определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 4 007, 78 лв. и е начислена съответната лихва за забава, при данъчна основа определена по реда на чл. 122 ДОПК. Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - ДД"ОУИ"-Варна не взема становище. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отхвърли жалбата срещу оспорения РА съдът се е позовал на доказателствената сила на констатациите на РА, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, и поради това, че същите не са опровергани от жалбоподателя в хода на оспорването, е приел актът за законосъобразен. Изложени са подробни мотиви с анализ на всички писмени и гласни доказателства, събрани в хода на административното и съдебно производство и въз основа на тях е направен изводът за законосъобразно определена основа за облагане по реда на чл. 122 ДОПК и допълнително определен данък за 2007 г. в размер на 4 007, 78 лв. и съответната лихва за забава. Решението е правилно. При извършена ревизия на физическото лице е установено, че констатираните разходи не съответстват на доходите му през същите данъчни години, включени в ревизираните периоди, поради което ревизиращите органи са приели наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК и данъчната основа за облагане за ревизираните години е определена от органа по приходите при условията на чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1 ДОПК. Както е обсъдено от органа по приходите, така и от съда, липсва обяснение за произхода на средствата, които ДЗЛ за ревизираните периоди е направило като разходи за ревизираните 2005, 2006 и 2007 години. Основното възражение на ДЗЛ се свежда до твърдение за налични средства към началото на ревизирания период - 01.01.2005 г. в размер на 30 000 лв., от които 20 000 лв. са му били предоставени от родителите, и 10 000 лв. са му били оставени от дядо му. Правилно съдът е обсъдил наред с останалите събрани по делото доказателства, свидетелските показания на родителите на жалбоподателя - Людмила и Руслан Крушеви. Не се спори между страните по отношение на останалите установени от органа по приходите приходи и разходи за ревизираните периоди. Родителите на жалбоподателя, разпитани и като свидетели в производството са посочили, че средствата, които са дарили на сина си са от спестявания от работата им, продажба на недвижими имоти, кредити. В хода на ревизията органът по приходите, въз основа на насрещна проверка на имущественото състояние на родителите на ревизираното лице, са установили, че родителите са имали възможност и са предоставили на сина си сумата от 19 851 лв., получени от продажбата на съответните им идеални части от съсобствени имоти. В останалата част, твърденията за получени суми са неоснователни, както правилно са приели административния орган и съдът. Съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 225 ЗЗД, съгласно която с договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема, като дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване. В случая, не е налице между страните договор за дарение, сключен в писмена форма с нотариално заверени подписи, а и не се твърди да е налице. Дарението може да се извърши и чрез предаване. За данъчното облагане, предмет на контрол е установяване на реалното предаване на сумите, произхода на средствата и възможността на дарителят да се разпореди в полза на дарения с предмета на дарението. Както в административното, така и в съдебното производство не са представени безспорни доказателства за наличие на твърдяната сума 10 000 лв. у дядото на ДЗЛ, преди да почине, както и сумата от 20 000 лв., извън признатата от органите по приходите, като налична при родителите му. След извършен анализ на получените кредити от родителите, е установена възможността им да предоставят на сина си сумата от 14 171, 33 лв., съгласно договор от 04.07.06 г. за рефинансиране на кредит и след погасяване на задължението по рефинансирания кредит, но тази сума не може да бъде отнесена към 01.01.2005 г., както се твърди от касатора. Сумата по кредита по договор от 27.05.05 г. е установено, че е използвана от родителите на касатора за закупен по фактура от 06.06.05 г. лек автомобил на стойност 6400 лв. По отношение на сумата по кредит от 3500 лв., предоставен им през 2004 г., не е доказано да е била налична към 01.01.05 г. В хода на оспорването на РА по административен и съдебен ред не са опровергани констатациите на ревизията, които се ползват с доказателствена сила, съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК. При така установените данни, законосъобразно са определени данъчните основи и задълженията, като дължим данък е определен само за ревизирания период 2007 г. при определена данъчна основа за облагане по реда на чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК. На така определената данъчна основа се следва данъчно задължение по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в определения по РА размер. При безспорно установеният фактически състав на чл. 122, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, определеното задължение за данък по ЗДДФЛ за 2007 г. е законосъобразно. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, първо отделение,