Решение № 8016 от 15.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2604/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Главна дирекция „Национална полиция“ /ГДНП/ към Министерство на Вътрешните работи /МВР/, чрез процесуален представител, срещу решение № 1719 от 03.12.2025 г., постановено по административно дело № 415/2025 г. от Административен съд /АС/ - Шумен, с което е отменена негова Заповед № 3286з-3409 от 20.08.2025г., с която е отказано снемането на полицейска регистрация № 6067/11.06.2004 г. по описа на Районно управление /РУ/ - Нови пазар при Областна дирекция на вътрешните работи /ОДМВР/ - Шумен на лицето В. Д. Ж. с [ЕГН] и преписката е върната на директора на ГДНП за ново произнасяне при съобразяване с дадените с решението указания по тълкуване и прилагане на закона. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение, като твърди, че същото е неправилно. Иска отмяната му и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлена жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско такова. Ответникът по касационната жалба – В. Д. Ж., в съдебно заседание оспорва същата. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховната касационна прокуратура не взема участие в производството. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Решението е законосъобразно. В конкретния случай полицейските регистрация е направена във връзка с осъждането на Ж. в младежка възраст за извършено престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК, осъществено на 10.06.2004 г., за което е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от седем месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК, като съгласно справка за съдимост лицето е реабилитирано по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 НК, считано от 28.10.2007 г. Въз основа на горното, обосновано административният съд е посочил, че органът неправилно е преценил личността на Ж. като рискова, като не е извършил нужния анализ на същата. Именно тази преценка, съотнесена към конкретните данни за лицето, обосновава извода на първоинстанционния съд, който настоящият състав напълно споделя. В случая е извършена полицейска регистрация за едно деяние, за което е реабилитиран и от извършването му са изминали повече от 20 години, а от реабилитацията на Ж. повече от 15 години, през които няма данни за каквито и да било нови престъпни прояви, като посочения период на правомерно поведение изключва извода за трайно незачитане на установения в страната правов ред и сочи, че лицето не представлява риск, оправдаващ по-нататъшното обработване на данните му. Настоящият съдебен състав напълно споделя извода на първоинстанционният съд, че при постановяване на акта органът не е извършил дължимата проверка за личностното развитие на Ж., както и дали обработката на данните е пропорционална с оглед правото на ЕС, целите на полицейската регистрация, периодът, изминал след осъждането му, риска, който същият представлява през този период от време с цел съпоставка между посоченото и необходимостта от обработване на личните данни на лицата предвид целите, които се преследват с полицейската регистрация. Правилно в тази насока съдът е посочил приетото от СЕС в решение по дело С-118/2022 г., че настъпилата реабилитация сама по себе си не води до отпадане на необходимостта от съхранението на данните му в полицейския регистър, тъй като последното има цели, различни от тези на списъка на миналите му осъждания в регистъра за съдимост. Когато обаче, за да настъпи реабилитация, трябва през определен период след изтърпяването на наказанието да не е извършено ново умишлено престъпление от общ характер, тя може да е индиция, че субектът на данните представлява по-малък риск от гледна точка на целите за противодействие на престъпността или опазване на обществения ред. Горното обстоятелство може да доведе до скъсяване на необходимия период за такова съхранение, като последният следва да бъде подходящ само ако отчита релевантните обстоятелства, които могат да породят необходимост от такъв срок на съхранение, като визираните в точка 67 от посоченото решение. Решението е обосновано. Установените по делото факти не са спорни между страните и са установени с представените по делото доказателства. Съдът е формирал правните си изводи единствено въз основа на тези доказателства, които е изложил подробно и аргументирано. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение