Определение № 8318 от 31.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5902/2025 г.

Производството е по чл.229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на П. Л. В. от гр. Кюстендил срещу Определение № 785 от 12.05.2025 г. по адм. д. № 150/2025 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, с което е оставена без разглеждане жалбата й, въз основа на която е образувано производството по делото и последното е прекратено. Твърди се в частната жалба, че определението е неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му ведно с произтичащите от това законни последици. С писмен отговор УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД, гр.София, чрез ст. юриск. Христова, оспорва основателността на частната жалба, като претендира отхвърлянето й и оставяне на обжалвания съдебен акт в сила. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Настоящият касационен състав намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение, приемайки, че е сезиран с иск с правно основание чл. 256 ал.1 от АПК, с твърдения за бездействие на административен орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, свързано с неизпълнение от УМБАЛСП „Н.И.Пирогов“ ЕАД на задължението по чл.28б, ал.3 от Закона за здравето /ЗЗ/ за предоставяне на В. на копия от медицинските документи за лечението на брат й В. Л. М., поискани със заявление от 13.02.2025г. и повторно заявени на 10.03.2025 г., за престоя му в лечебното заведение, АС – Кюстендил е достигнал до извода за недопустимост на иска и на образуваното по него съдебно производство. Съдът е преценил също, че в хода на съдебното производство В. е изменила предмета на спора с въвеждане на нов предмет – оспорване на индивидуален административен акт /изричен отказ да се предостави исканата медицинска документация/ с оглед изпратеното до В. писмо с изх. № РД-44-994/31.03.2025г. на изпълнителния директор на болницата/, което е недопустимо и е друго основание за прекратяване на производството по делото и оставяне на жалбата без разглеждане. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира обжалваното определение за правилно. Предвид изрично посоченото в жалбата на В., депозирана пред Административен съд – Кюстендил, че не е доволна от бездействието на органа по нейното заявление от 13.02.2025г., потвърдено на 10.03.2025 г., относно неизпълнение на задължението на болницата да й бъдат връчени копия от медицински документи от престоя в болничното заведение на брат й за времето 12.04.2024г. – 22.07.2024г. /датата на неговата смърт/, правилно съдът е определил предмета на заведения пред него спор - бездействие на административен орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт по см. на чл.256 ал.1 от АПК. В тази връзка и с оглед уточнението от 10.04.2025г., с което се сочи като ответник – лечебното заведение, обоснована и правилна е преценката на съда за недопустимост и неприложимост на предприетата от В. съдебна защита по реда на чл. чл.256, ал.1 от АПК. Настоящият съдебен състав изцяло споделя извода на първоинстанционния съд, че съгласно легалната дефиниция на §1, т.1 от ДР на АПК, ответник по иска по чл.256, ал.1 от АПК може да бъде само административен орган каквито характеристики болницата не притежава. Тъй като субект на задължението за предоставяне на медицинските документи е лечебното заведение по смисъла на чл.28б, ал.1 във вр. с ал.3 от ЗЗ, което обаче няма качеството на административен орган, казаното обосновава извода, че предявеният срещу болницата иск е недопустим. Правилно е и констатираното от административния съд недопустимо въвеждане на нов предмет на оспорване в хода на съдебното производство - изричен отказ да се предостави исканата медицинска документация /с оглед изпратеното до В. писмо с изх. № РД-44-994/31.03.2025г. на изпълнителния директор на болницата/. Новият предмет следва да бъде разгледан в самостоятелно производство, а не в производството по заведения иск, което е недопустимо. Но дори и да се възприеме тезата на В., че с молбата-уточнение от 10.04.2025 г. се отстраняват нередовности на жалбата й с конкретизиране предмета на оспорване - индивидуален административен акт, обективиран в писмо на директора на болницата с изх. № РД-44-994/ 31.03.2025 г., производството по нея отново се явява недопустимо. При сезиране на здравното заведение с искане в някоя от хипотезите на чл.28б ЗЗ, задължение на последното е да предостави на правоимащото лице /пациент, наследник или роднина с посочената от закона степен на родство/ здравна информация така, както тя е дефинирана с нормата на чл.27 ал.1 от ЗЗ, включваща и копия от медицински документи, а не на негов лекар, изпълнителен директор, съответно административен орган. Задължението по чл.28б, ал.1-2 от ЗЗ, респективно по чл.287, ал.4 от НРД МД 2018 г., безспорно е на лечебното заведение – в случая УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, гр.София, а не на изпълнителния му директор в качеството му на управляващ ЛЗ. Следователно задължено по искането за предоставяне на медицинската информация е самото лечебно заведение, поради което не е налице годен за оспорване по реда на АПК административен акт – отказ на изпълнителния директор на ЛЗ /арг. чл.159, т.1 от АПК/. Предвид горното, правилно Административен съд Кюстендил е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по адм.д.№ 150/2025 г. С оглед изхода на спора, на УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ЕАД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение