Определение № 10441 от 28.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10545/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. Ц. Д., чрез адв. Донков като процесуален представител, срещу определение № 2571 от 24.09.2025 г., постановено по адм. дело № 621/2025 г. по описа на Административен съд – Русе. Излагат се доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Прави се искане за отмяната му и връщане на делото на същия съд за разглеждане по същество на искането за спиране на изпълнението на административна процедура по изменение на подробен устройствен план (ПУП), разрешена със заповед № РД-455/17.07.2025 г. Ответникът– кметът на община Ветово не изразява становище в срока по чл. 232 АПК. Върховният административен съд, второ отделение приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционното производство е образувано по искане на Г. Ц. Д. за спиране на изпълнението на административна процедура по изменение на ПУП за УПИ VI – 641, кв. 75, гр. Ветово, до приключване на административното производство по подадените от нея заявления за закупуване на описания имот по реда на чл. 35, ал. 3 от Закона за общинската собственост (ЗОС). С обжалваното определение искането е оставено без разглеждане като недопустимо и производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, съдът приема, че в случая не се посочва и не е налице основен административен акт, който да подлежи на обжалване и на който съгласно чл. 60, ал. 1 АПК или по силата на закона да е допуснато предварително изпълнение. Счита, че е налице основанието по чл. 159, т. 1 АПК, тъй като заповед № РД-455/17.07.2025 г. на кмета на община Ветово не подлежи на самостоятелно оспорване. Стига до извод, че по подадените от Д. през 2021 г. и 2024 г. заявления по чл. 35, ал. 3 ЗОС за приоритетно изкупуване на описаното УПИ, представляващо общински терен, в който се намира нейна законно построена сграда, е налице мълчалив отказ, който е влязъл в сила, т. е. административното производство е приключило. Определението е правилно като резултат по следните допълнителни съображения: Със заповед № РД-455/17.07.2025 г., издадена от кмета на община Ветово е одобрено задание за проектиране на ПУП - изменение на ПУР за кв. 75 от о.т. 737 до о.т. 649 и изменение на ПР за УПИ VI-641, кв. 75 по плана на гр. Ветово съгласно приложената скица-проект. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, само въз основа на нови обстоятелства. При условията на ал. 2 може да бъде спряно и допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол. Следователно, искането за спиране изпълнението на административен акт по реда на чл. 166, ал. 2 и ал. 4 АПК е допустимо, само ако актът, предмет на такова искане, е оспорен пред съд и е образувано съдебно производство по надлежно подадена, редовна и допустима жалба. Наличието на висящо съдебно производство е задължителна процесуална предпоставка за допустимост на искането за спиране изпълнението на този акт. В случая липсват данни и не са налице твърдения на жалбоподателя за наличието на образувано съдебно производство във връзка с оспорване на административния акт по чл. 135, ал. 3 ЗУТ - заповед № РД-455/17.07.2025 г., поради което изводът на административния съд за недопустимост на искането за спиране на изпълнението на започналата с него процедура се явява законосъобразен. На следващо място, за да бъде допустимо искането за спиране на изпълнението на административен акт, законът изисква такова изпълнение да е допуснато с разпореждане на административния орган по чл. 60, ал. 1 АПК (чл. 166, ал. 2 АПК) или по силата на отделен закон (чл. 166, ал. 4 АПК). В конкретния случай нито една от тези две хипотези не е налице. Заповедта на кмета, с която се разрешава изработването на изменение на ПУП - ПУР и ПР не подлежи на предварително изпълнение по силата на закона. Нейното изпълнение не е допуснато и с разпореждане на административния орган в някоя от хипотезите по чл. 60, ал. 1 АПК. С издаването на такава заповед приключва предварителната фаза на производството по одобряване на изменение на действащ ПУП. Неоснователно е твърдението, изложено в частната жалба, че съобщение с изх. № 80-00-867/21.08.2025 г. е административен акт, който допуска предварително изпълнение на процедурата. Съобщението е връчено в изпълнение на задължението на административния орган по чл. 128, ал. 3 ЗУТ и има за цел да уведоми заинтересованите страни за внесения проект и възможността да направят искания и подадат възражения. С това съобщение не се създават права и задължения, нито се засягат права, свободи и законни интереси на неговия адресат. То няма характеристиките на административен акт по чл. 21 АПК. Противно на доводите на частния жалбоподател в него не се съдържа разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповедта, с която е одобрено заданието по чл. 125 ЗУТ и е разрешено изработването на изменение на ПУП – ПУР и ПР за УПИ VI-641 кв. 75 по плана на гр. Ветово. Предвид изложеното крайният извод за недопустимост на направеното искане за спиране изпълнението на процедурата по изменение на ПУП, допуснато с посочената заповед, е законосъобразен. Съдът не е следвало да обсъжда характера на тази заповед, както и дали по подадените от жалбоподателя през 2021 г. и 2024 г. заявления за изкупуване на общинския терен е формиран мълчалив отказ. Тези въпроси са извън преценката относно допустимостта на направеното до него искане, доколкото в случая липсва надлежно оспорване срещу посочения административен акт. Твърдяната в частната жалба значителна и трудно поправима вреда, която искателят би претърпял при продължаване на процедурата по изменение на ПУП, подлежи на обсъждане от съда при допустимо искане по чл. 166, ал. 2 АПК, каквото в случая не е налице. Обжалваното определение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение